Бероният. Поглед от Уикипедия

Страшно трудно ми е докато пиша този текст. А можех вече и да съм го написала: още на 28 януари, когато случайността ме направи неволна спънка в дарителската кампания с „даряващия щастие“ камък бероний. Сигурно много псувни и подигравки съм отнесла него ден (много повече отколкото така или иначе прочетох), когато изтрих статията за берония от Уикипедия. Случайността обаче си знае работата, защото това изтриване беше единственото правилно нещо, което можех и трябваше да направя. И тук ще се опитам да обясня защо.

Накратко, както междувременно вече е станало ясно на всички: бероният не съществува в природата, няма такъв минерал; той е символ на рекламна кампания на сайта stanidaritel.com на Българския дарителски форум, целяща да се стимулира дарителството. През изминалите няколко дни кампанията премина от блогосферата в масмедиите, където вероятно ще остане поне още три дни – като всяко друго чудо. Замисълът зад кампанията е, че така или иначе всеки човек харчи поне по десет лева месечно за глупости, ами поне да ги дари за дарителска кауза, с което да промени към по-добро нечий чужд живот.

Не мога да не се съглася с тази генерална идея. Вярвам в нея безрезервно, поради което и все по-често се замислям преди да похарча с лека ръка пари за неща, от които нямам истинска нужда или имам, но могат да почакат. За мен дарителството и доброволчеството са стил на живот от години  — осъзнато от лятото на 2006-та, когато започнах да допринасям към Уикипедия. До степен днес моето отношение към хората около мен да е функция на тяхното отношение към доброволчеството и дарителството.

Затова въпреки провокацията с преднамерената заблуда, на която се основава, не искам да критикувам идеята на тази кампания и хората, които са я измислили и я лансираха в блоговете си. На тези от тях, които познавам лично, продължавам да имам доверие. Няма да коментирам таргета, целите, измерителите на ефективността на кампанията, нито на какви реакции към тази провокация станах свидетел. Чувствата са смесени, но може би това е била и целта. Кампанията обаче е в началото си и трябва да ѝ се даде шанс да се случи.

Единственото, което ще коментирам  — онова, с което категорично не мога да се съглася, е хрумването да бъде употребена Уикипедия за тази кампания. Това е гледната точка на един дългогодишен редактор и администратор на Уикипедия, и в този смисъл  — малко вероятно да се срещне в много други блогове.

Бероният нелоша идея, недобра реализация

Идеята за берония (и играта на думи с П. Берон от десетолевката) по същество не е лоша. Но щеше да е по-добре да беше останала напълно шеговита и да не беше претендирала за сериозна легитимност чрез статия в Уикипедия. Статията обаче е била нужна, за да се реферира към нея „за допълнителна информация“. Все пак всеки блогър пише в лично качество и споделя субективни виждания, докато в една енциклопедия информацията по презумпция следва да е проверена, точна, обективна. В блоговете си може да пишем всичко, но друго си е да е легитимирано и в енциклопедия.

Явно предположението относно целевата група на кампанията е било, че вярват, че „пише ли го в Уикипедия, значи е вярно“. Е, не особено ласкателно за тях, но ласкателно за нас  — редакторите. Признание, че доброволчеството, на което с колегите в българоезичната Уикипедия сме се отдали вече над 10 години, има смисъл и се ползва и цени. (От друга страна, отговорността, която произтича от това безкритично отношение, е направо плашеща.)

Идеята е била планирана отдавна; реализацията ѝ започва още преди два месеца. Създадена на 8 ноември 2013, статията за берония е сравнително кратка, написана в научно-популярен стил и графически издържана с вътрешни раздели и илюстрация (вече изтрита). На 13 ноември една по-критична редакторка (по образование физик) отбелязва с шаблон, че в статията липсват източници  — съвсем уместна забележка, предвид че за минерал с такива чудодейни свойства, открит през 1980-те в Узбекистан, поне на руски език би трябвало да има достатъчно и сериозни източници. Следват два месеца затишие и на 14 януари 2014 статията бива доразкрасена, а шаблонът с предупреждението за липсващи източници бива премахнат от създателя на статията. На 18 януари друг, по-безкритичен, колега администратор не поставя под съмнение истинността ѝ и я доразкрасява с препратки и категории. На 27 януари е отбелязана от трети редактор за изтриване и на следващия ден, когато виждам шаблона за изтриване и узнавам за берония от публикации в няколко блога, рефериращи натам „за повече информация“, минавам аз с голямата метла. Все още не подозирам, че бероният е начало на дарителска кампания, но при всички положения вече съм установила, че това не е и легитимна енциклопедична статия, която има място в Уикипедия.

Всеки ще намери за какво да се заяде

На това място някои хора ще ме разкритикуват, че не съм върнала веднага статията, когато съм научила намерението, с което тази статия е била създадена. Че съм била на път да „прецакам“ старта на тази иначе благотворителна кампания. Ами, не, не върнах статията и не бих я върнала. И защо да го правя? Казана дума — хвърлен бероний. Уикипедия трябва да остане енциклопедия и да не се превръща в инструмент на никакви рекламни кампании. Нека това не се забравя.

Други хора  — обратно  — ще се заядат, че тази статия е преседяла не час-два или ден-два, а цели два месеца (!) и даже междувременно е била обект на обгрижване. Ако някой си търси аргументи против Уикипедия, е, намерил ги е. Бидейки очевидна мистификация, тази статия би трябвало доста по-бързо да е била подложена на щателна проверка за коректност и премахната, когато се е установило, че за написаното в нея няма външно потвърждение.

А ние — за какво да се доверим

Истината  — и в ситуации като тази, тази истина се откроява болезнено ясно  — е, че Уикипедия по своята отворена същност е проект, който в много по-голяма степен разчита на доверието между хората и в здравия им разум, отколкото на компетенциите и формалните им знания. Не можеш да си специалист по всичко и затова трябва да свикнеш с мисълта, че не по всяка тема (в случая, петрология) можеш да имаш интуицията да разпознаеш истина от лъжа или литературните източници, с които да докажеш къде минава границата. А и доверието ни  — удивително често!  — бива затвърждавано от полезните приноси на новодошлите и нерегистрираните редактори. :-)

В Уикипедия имаме две златни правила за общуване между редакторите: поощряваме новодошлите да бъдат смели и се стараем винаги да спазваме презумпцията на добронамереност. За разлика от други общности, където трябва първо да се докажеш, в Уикипедия всеки нов редактор още с регистрацията получава кредит на доверие. Оттам нататък е въпрос на личен избор как ще употреби това доверие.

Въпреки че като енциклопедия Уикипедия се крепи на принципа за възможност за проверка на информацията, като доброволческа общност тя се крепи на вярата в доброто у всеки човек. Вярата, че у всеки читател, достатъчно превъзмогнал апатията, мързела и егото си, за да направи дори и миниатюрна полезна редакция, се крие добронамерен, взискателен и щедър редактор, който ще остане да допринася с ерудицията, знанията и уменията си, с наличните си литературни източници, с енциклопедични илюстрации, с програмистки умения, с точността на изказа си, с вниманието към детайла, с ентусиазъм, почтеност, идеализъм…

Освен доверието в отделните хора, тук е от огромно значение и доверието в цялостния проект Уикипедия. Доверието в качеството на информацията, която Уикипедия съдържа  — и благодарение на което привлича нови качествени редактори. Доверието в доброволческото начало. Доверието във вътрешните ѝ сили да се саморегулира… Изобщо, доверието, без което тази така крехка и нежна идея би била скоропостижно плячкосана и не би доживяла тези вече повече от десет години.

Уикипедия — като цел, като средство

Може би защото аз приемам допринасянето на Уикипедия като цел, ми е толкова трудно да приема, че за други хора тя е просто средство.

И ме боли, че никой от организаторите на кампанията не си е дал сметка как мистификацията „Бероний“ подронва това доверие, което е от ключово значение за да имаме качествена свободна електронна енциклопедия. Не се е замислил, че една цел  — колкото и да е благородна  — не може да използва за осъществяването си неблагородни средства.

Една благотворителна инициатива не може да минава през трупа на друга такава (защото това, което се случва в Уикипедия също е благотворителност  — образователна и информационна). А и когато някой създаде мистификация в Уикипедия, първия път уж за добра кауза, отваря кутията на Пандора и дава „идея“ и морално оправдание и на всякакви мошеници след него да използват същия трик, незадължително вече за толкова чистоплътни цели.

* * *

Междувременно, ако тази дарителска кампания не отбележи очаквания успех, причината едва ли ще е в това, че си е послужила с подвеждаща реклама на несъществуващ продукт. Проблемът не би бил дори толкова в грешно подбран таргет или послания. Просто дарителската култура в нашето обществото е ниска и в тази посока би било по-адекватно да се започне работа.

За начало всеки, който чувства дарителя в себе си, може да промени това на малки стъпки, повишавайки дарителската култура на хората от непосредственото си обкръжение. Дарителството е като всяко друго умение  — ако не се упражнява редовно, закърнява. Ето две идеи в тази връзка: една вече изпробвана и добре работеща, и една, която преди няколко дни ми дадоха и още обмислям. :-)

1. Дарение вместо подарък

Използвайте личните си щастливи поводи като рождени и имени дни, офис купони, събирания с приятели, за да организирате малки дарителски кампании. Ако чувствате, че не ви е жизнено важно да получавате още и още подаръци по тези поводи, обявете, че искате да съберете пари за една или повече каузи. Така можете да оставите избор на приятелите си за какво желаят да дарят средства. Да, много е приятно да получаваш нови подаръци, опаковани в шарени опаковки и гарнирани с букети цветя… но амбалажът се къса и хвърля, букетите след няколко дни вече са за боклука, а са стрували пари, с които някой човек може да изкара още един ден (достоен) живот. Бъдете категорични в желанието си подаръците да идват под формата на пари за дарение. Ако не всичките ви гости, то поне някои ще откликнат на идеята.

На свой ред  — но само когато сте сигурни, че ще срещнете разбиране  — вие също можете да правите подаръци на близките си под формата на дарения за каузи, които застъпват и те.

2. Станете лице на кампания

Ако отстоявате някоя дарителска кауза, поставете на видно и сигурно място в сградата, където живеете или работите, кутия за дарения и залепете на нея своя снимка и своето послание. Дарителските кампании по телевизията страдат от това, че са практически анонимни и много отдалечени от хората, към които са насочени, те не са и постоянна част от ежедневието. И двата недостатъка могат да се преодолеят, ако станете лице на някоя такава кампания и имате грижата събраните средства да достигнат до нея.

Говорете с хората от обкръжението си, които имат материална възможност, но нямат практика даряват. Нормално е да изпитват недоверие, че дарените от тях средства, наистина ще стигнат до предназначението си. Възможно е точно когато видят дадена дарителска кауза, въплътена от Вас в лично качество, да се включат с готовност. И задължително направете достъпен за всички заинтересовани отчет в края на кампанията.

* * *

Колкото до моя личен избор за дарителство през сайта stanidaritel.com, ето го и него:

  • Регион: Враца
  • Сфери: Здравеопазване; Образование и наука; Подкрепа за деца; Социална подкрепа
  • Начин на дарение: PayPal.

Едно мнение по „Бероният. Поглед от Уикипедия

  1. Pingback: бероний не съществува, а щастието е в това да правиш добро at Smiling

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *