Тази сутрин започна с едно особено изживяване – преоткриване на нещо, с което съм била в дългогодишна връзка, а за което не съм знаела почти нищо.

Във Фейсбук Нели беше копирала в оригинал едно стихотворение, „Do not stand at my grave and weep“, с автор Мери Елизабет Фрай. Още когато прочетох първите редове, нещо ме бодна: та аз това стихотворение съм го превеждала, и то преди много години! Но за първи път чувам тази за тази Мери и със сигурност не съм я превеждала. Хм.

Но да, превеждала съм стихотворението в края на 1990-те (ще уточня годината, когато си намеря тефтера). Смътно си спомням, че го бях открила в някаква онлайн антология на американската любовната поезия – по онова време се вълнувах от поезия, пишех, превеждах, имам преводи и на други стихове от там. В антологията със сигурност е пишело, че авторът е неизвестен… но все пак това е било времето преди Уикипедия да се появи и да сложи ред в живота. :-)

А ето и каква била историята. Мери Елизабет Фрай (13 ноември 1905 – 15 септември 2004) била домакиня от Балтимор, страстна читателка със забележителна памет. През 1927 година се жени за Клод Фрай, който имал шивашки бизнес, докато тя самата отглеждала и продавала цветя. През 1932 година пише стихотворението си „Не стой на гроба ми и не плачи“ – оригиналът бил върху кафява хартиена пазарска торбичка. В кръга на най-близките ѝ стихотворението толкова се харесало, че тя го преписвала в много екземпляри и им го подарявала. Никога не го е публикувала и не е запазвала авторските си права над него.

Минали години, стихотворението добило широка популярност, но с неизвестен автор – до края на 1990-те, когато Фрай разкрила, че го е написала тя и претенцията ѝ била потвърдена от литературно изследване на Абигейл ван Бюрен от 1998 година.

Горе-долу по същото време, когато и аз съм го превеждала. А ето го в оригинал и в превод.