И така, малко смело и безразсъдно започнах да разказвам за приятните неволи по обзавеждането на предизвикателното по форми и размери апартаментче на Емо, върху което аз се упражнявам като wannabe интериорен дизайнер. Споделянето на линка във Фейсбук отвори поле за дискусия и някои от въпросите и отговорите ще повторя и тук за пълнота.
- Апартаментът е във Варна и към момента не е замислен за постоянно целогодишно живеене, а за пребиваване през лятото и канене на гости за плаж и почивка. Това обяснява някои решения, свързани с гардеробите и пространството за съхранение на вещи. Не че нямаме нужда от такива пространства, но изглежда ще са под очакванията на много хора. (Отделно от това, аз поне не обичам да поддържам голям гардероб и като се привържа към някоя дреха, трябва да стане на парцал за пода, че да я изхвърля от гардероба и живота си. :) )
- Можем да работим по него само през лятото, което прави трудно стиковането с майстори. (Въобще, по-добре да не отварям темата за нашия опит с майстори, да обобщя само така: предпочитаме колкото се може повече от нещата да си правим сами.)
- И много важното уточнение, че апартаментът така или иначе не е мой, а на Емо, и някои от решенията за това как да бъде устроен и обзаведен, вече са били взети от него или са били обект на дългогодишно обмисляне от негова страна. Аз с моите хрумвания срещам понякога хладен интерес, друг път — категоричен отпор :) но пък за някои идеи явно успявам да се аргументирам достатъчно добре, за да ги приеме и Емко като свои.
И така, да оправдая заглавието и да се върна обратно на темата за малките L/Г-образни стаи.
Ако има един съвет, който бих си позволила да дам…
… е, че когато трябва да решиш — в цветове, осветление, мебели и функционалности — едно пространство, което е толкова малко и криво като нашето, става още по-важно да мислиш за всички неща едновременно от самото начало. Тук стройният последователен алгоритъм е лукс, с който не разполагаш. Решенията за някои неща, които обичайно се оставят за „по-нататък“, не просто трябва да се вземат още в началото, а всъщност предопределят изборите, които обичайно се правят първи.
В курса по интериорен дизайн, който си подарих за рождения ден миналата година, ставаше дума за това, че подходът трябва да е интегрален и поначало да се стреми да отчита всички фактори едновременно. Започнах да осъзнавам в пълнота колко трудно е да се следва този подход едва когато сериозно започнахме да пристъпваме в действия по апартамента. Но пък така си обясних как може да са се появили на бял свят понятия като програмиране с ограничения, комбинаторна оптимизация или така сладко нареченото „проклятие на размерността“ — все неща, които интериорните дизайнери сигурно никога няма да научат и не са чували, че съществуват. :)
Примерът с дневната
Ще дам пример с дневната, за която преди да се замислим за основната мебел в него — дивана — все още в блажено неведение си размишлявахме за цвета, в който да боядисаме стените ѝ. Това е много светла стая, викахме си, с големи южни прозорци, която ще изтърпи дори някой по-наситен, „заявяващ се“ цвят. Възможностите за цветовете са толкова много в случая… А дали да не сложим акцентна стена? Или коркова стена? Или стенни 3D панели? Нещо по-така, нещо по-иначе?…
Всички тези наивни разсъждения за безграничните възможности на дневната отидоха на вятъра в момента, в който обърнахме задачата и започнахме да я решаваме като задача за удовлетворяване на ограничения. :)
Дневната за малко щеше да е правоъгълна, около 3 на 3.5 м, ако не беше коминът в единия ъгъл и една чупка с прозорец в другия, които при все че прилежат на ъгли по едната стена, не са с еднакви ширини и се разминават с малко. Заради преходната част към другата част от жилището, до която визуално има достъп от всяка точка в дневната и заради двата еднакви френски прозореца, които доминират цялата южната стена, разглеждаме дневната и прехода като едно цялостно L/Г-образно пространство.
За да подсилим усещането, че дневна и преход са едно цяло, още миналата година поставихме таванни профили за скрито LED-осветление (по-конкретно този модел за дневната и този за спалнята и гостната). Смятаме да повторим това усещане за цялост и в избора на подов ламинат, но… абе, нека се докараме до там, ще е тема на друг блогпост. :)
Разминаващите се с малко комин и малък ъглов прозорец в дневната оставят една трудно използваема ниша в стената (която също ще я обговорим в бъдеще), и оптимални размери за дивана макс. 260 см по ширина и макс. 170 см за лежанката (която може да е само лява, дясна ще задръсти прехода и ще се блъскаме в нея). Отделно трябва да се внимава и за височината на облегалка и подлакътник, за да не се „сбият“ с единствено отварящото се от тази страна крило на френския прозорец. (И това за височината мислено все още в перспективата, когато някога на този неравен под се появи замазка, подова положка и ламинат, т.е. всичко се вдигне с едни още неопределени 2-2.5 см нагоре в пространството.)
Лошото в тази задача е, че трябва да внимаваш за всички известни и неизвестни ограничения и да ги сложиш в уравнението още в началото. Хубавото е, че когато отчетеш всички фактори, изборът на възможности всъщност се свежда до 2-3 (от 200-300 съществуващи, между които иначе трябва да се колебаеш).
И така, след детайлен преглед на няколкото сайта на мебелни магазини с шоуруми във Варна, се спряхме и на най-вероятния кандидат за диван в нашата малка и опака :) дневна. Измежду шестте му цветови варианта, харесахме кафяво+бежово за дамаска. А след като вече имаме диван, вече може да мислим и за цвета на стените и пода — нещо, което при други условия сигурно щяхме да решим на първо място.
Цената
Цената на обзавеждането на малка и L/Г-образна стая не се измерва само в пари. Плаща се цена и в нерви, защото почти нищо не остава накрая от първоначалните мечтателни представи за това как искаш да изглежда дома ти, когато започнеш да мериш всяка чупка в стената и отстоянието до всеки контакт, отвор на тръба или извод за крушка. :)
Но най-важно е времето. Цената, която плащаш, е преди всичко времето за планиране и съобразяване още от началото на всички константи и променливи в задачата. Ако и не обзавеждаш дома, в който трябва да заживееш час по-скоро, рискуваш начинанието да се превърне в един „вечен септември“, в който плановете ти постоянно ще се усъвършенстват и никога няма да се изпълняват. В главата ти ще идват все по-нови, по-свежи идеи или ще се оправдаваш с това, че на пазара излизат нови по-добри строителни материали или по-хитроумно измислени мебели.
И така шест години по-късно още да си на замазка и шпакловка и разликата ще е само, че междувременно са минали шест години. :)