Трети ден в Кейптаун и вече вали. Хубавото време, което с Велин и Мони си донесохме от България, ни стигна за първите два дни, но днес времето е типичното за края на зимата и началото на пролетта тук. Ситни капчици дъжд, който обещава да продължи и утре, а после след кратко прекъсване – и цялата следваща седмица. Идеално време за разглеждане на музеи, поне според мен. И за описване на първите впечатления.

Накратко за живота дотук. Живеем в стаите за гости в къщата на секретаря на Sport Science Institute of South Africa, където сме на научен обмен. Ланс е няколко години по-малък от мен, живее с родителите си. Къщата е в далечно предградие на Кейптаун и разстоянието е такова, че всеки ден трябва да ни возят и взимат обратно с кола. Автобуси към тоя край няма, недалеч преминава влак, но сме изрично предупредени да не се качваме нито на него, нито на маршрутки, заради крадците – чернокожи. Самите ни домакини, които отправят това предупреждение, също са чернокожи, но – по лична преценка – от материално благополучната средна класа. Транспортът обаче ще се окаже сериозен и дългосрочен проблем и, ако не беше и обратното на нашето движение, досега вече да сме си взели кола под наем.

В първите два дни имаше проблем с бойлера в едната баня и всички споделяхме обща. Проблемите с обещания бърз интернет у дома и сим-картата към местен мобилен оператор продължават да стоят и да ни изнервят. Дори в университета при „Signal strength: Excellent“ скоростта е влудяващо ниска и качването на снимки зависва някъде по средата.

Ще имаме проблем и с храната. Мама Керъл не приема да ѝ се отказва, дори когато опитваме да ѝ обясним, че някои неща не можем да ядем по чисто медицински причини, пазим определена диета и прочее. От три дни впечатления от домашното ѝ готвене мога да кажа, че: тук е хапва доста пикантно, а десертът накрая е непознат. За сметка на това задушените зеленчуци половината са сладникави на вкус. Тук се срещат тиквите-цигулки и едни миниатюрни тикви с вид на миниатюрни дини. Всички те обаче се ползват само в солени ястия, не и за десерти.

Разбираме, че къщата на Ланс, мама Керъл и татко Честлин има традиции в посрещането на гости от цял свят. И една от тези традиции е гостите да сготвят поне веднъж някакви ястия от родната си страна. Ще трябва да измислим какво да им сготвим; дотук се споменаха пълнен шаран, лозови сарми, таратор и – което сигурно ще скандализира домакините – карамелизирана тиква с орехи. По-нататък ще е, но ще трябва да се представим и ние като готвачи. Добрата новина е, че каквото и да ни се получи в резултат, те така или иначе не знаят към какво се стремим, така че – хубаво-лошо – ще си го изядат. :-)

В SSISA, където сме в момента, ни дадоха да се разбере, че през следващите две седмици са достатъчно заети, за да се занимават с нас. Добра новина, остава само и времето е достатъчно кооперативно и да ни остави да си правим разходки насам-натам. Вече си направихме едно пътешествие онзи ден – около Столовата планина (единственото засега название на Table Mountain, което съм видяла на хартия на български), но няма смисъл да пиша за него преди да успея да кача и снимките. Една картинка продължава да струва колкото хиляда думи. :-)