„Окървавеното лице на протеста“ е на път да задмине по популярност никнейма ѝ „Letiashtata Kozzila Errato“. А той и така е доста популярен в определени среди на „интернет лумпени“: във Фейсбук Елисавета има 580 последователя към днешна дата. Изумително е обаче как само за няколко дни, докато снимката с нараненото ѝ лице обикаляше всички медии, се сдоби и с още толкова хейтъри, и то далеч не само в най-долнопробните издания. Не смятам да цитирам и коментирам глупостите, които са изприказвали за нея хора, които не я познават и могат само да съжаляват за това. Но не мога и да не им кажа няколко думи наопаки.

Преди всичко: аз също почти не познавам Елисавета. Следя я ежедневно на стената ѝ, рядко се чувствам на висотата да коментирам постовете ѝ, но за сметка на това се скъсвам да я „лайквам“. Тя има рядката дарба, докато те разсмива, да те разстрелва с истини от упор. И също тъй рядката дарба да не се взима насериозно; дори окървавена тя пак може да се усмихва и да нарича случката с нараненото си лице от 40-тия ден на протестите #ДАНСwithme “кетчупената криза“.

Преди протестите, наживо съм я виждала два пъти. И двата пъти в качеството ѝ на съорганизатор на доброволчески инициативи. Първия път, през април 2011 година, в рамките на Фейсбук инициативата „Подарете книга“ бяхме събрали доста книги и средства за рисуване за дома в село Разлив и с две коли ги закарахме до там. Струва ми се, че тя вече знаеше пътя до там; споменът ми е, че през цялото време аз шофирах след нея. В дома останахме повече от три часа с децата: четяхме им, рисувахме с тях, играхме заедно, прегръщахме ги. Дадохме им фотоапаратите си и им показахме как се снима. Тази снимка, на която е и Елисавета, е направена от едно от децата в дома.

14 април 2011. Акция на „Подарете книга“ в дома за деца в село Разлив. С бялата козина на снимката е козилата Ерато. :-)

Втория път, когато се видяхме с Елисавета, беше през октомври миналата година на паркинга пред магазин „Метро“. На призива за помощ на отец Иван от Нови хан тя беше реагирала моментално, организирайки дарителска акция във Фейсбук с цел закупуване на храни, лекарства и въглища за отопление на неговия приют. Само за половината час, в който останах край нея и с удоволствие я наблюдавах в действие, повече от 20 приятели на Елисавета и непознати до момента нейни последователи дойдоха, дариха средства и предложиха услугите си за транспортиране на храните. Общият брой допринесли беше много по-голям, и въпреки че – сигурна съм – никой от тях не е очаквал или изисквал това, след края на акцията тя качи на стената си отчет с фактури за изразходваните средства.

И в момента докато разни хора леят злоба по окървавеното, но усмихнатото лице на Елисавета, си мисля каква е причината то да е непознато за повечето хора. Струва ми се, че не е само, защото тя не дава излишна гласност след всяко от благодеянията си. Добрите хора, като направят добро, го хвърлят в морето. Но причината е може би и това, че много хора наоколо никога не са попадали в среда, в която безкористното добро съществува. Или отричат, че е възможно да има подобна среда. Или съзнателно странят от нея. Или съзнателно я рушат. И после се налага да протестираме срещу тях.