Михал Вивег, чешки писател, който по собствените му думи е един от малцината, които могат да се прехранват само с писане във времена, когато никой не чете. Веднъж прочела книгата му „Чудесни години – кучета ги яли“, не мога да не се съглася.
По препоръка на Асаф, статията днес е за една от неговите любими поетеси и писателки, родена в литовско-израелско семейство в Кьонигсберг (днес Калининград, Русия). Надявам се един ден Леа Голдберг да бъде преведена на български…
Беларуската рок група „Ляпис Трубецкой“ имат една чудна песен „Я верю“, заради която избрах това да е статията за деня на днешния Великден. Последният припев от песента е:
Я верю в Иисуса Христа,
Я верю в Гаутаму Будду,
Я верю в пророка Мухаммада,
Я верю в Кришну, я верю в Гаруду.
Я верю в Иисуса Христа,
Я верю в Гаутаму Будду,
Я верю Джа, я верю в любовь,
Я верю в добро, и верить буду.
Статията днес отново е кратка, но заглавието само говори за себе си защо…
Хълмът Гелерт – с прекрасните си панорамни гледки над Будапеща.
Река Алзет, минаваща през Люксембург.
#100wikidays. 082
Прекрасната катедрала „Нотр Дам“ в град Люксембург – ооощеее еднооо от нещата, с които 2014 г. ще бъде запомнена :)
#100wikidays. 081
След британските илюстатори Шепърд и Фортнъм, и една българска – Мана Парпулова, която си спомням от много книжки от детството.