Вечерна утеха

Понеже Ники сподели във Фейсбук първия куплет от това прекрасно и любимо ми стихотворение на Шарлот Бронте, та се почувствах длъжна да го репликирам с пълния превод. Правила съм го преди петнайсетина години, когато не съм била чак толкова „на ти“ с английския, та на места могат да се почувстват леки отклонения от буквалния превод. Но надявам се само на места, и само леки. :-)

„Evening Solace“

Charlotte Brontë

The human heart has hidden treasures,
In secret kept, in silence sealed; –
The thoughts, the hopes, the dreams, the pleasures
Whose charms were broken if revealed.
And days may pass in gay confusion,
And nights in rosy riot fly,
While, lost in Fame’s or Wealth’s illusion,
The memory of the Past may die.

But there are hours of lonely musing,
Such as in evening silence come,
When soft as birds their pinions closing,
The heart’s best feelings gather home.
Then in our souls there seems to languish
A tender grief that is not woe;
And thoughts that once wrung groans of anguish,
Now cause but some mild tears to flow.

And feelings, once as strong as passions,
Float softly back – a faded dream;
Our own sharp griefs and wild sensations,
The tale of others’ sufferings seem.
Oh! when the heart is freshly bleeding,
How longs it for that time to be,
When, through the mist of years receding,
It woes but live in reverie!

And it can dwell on moonlight glimmer,
On evening shade and loneliness;
And while the sky grows dim and dimmer,
Feel no untold and strange distress –
Only a deeper impulse given
By lonely hour and darkened room,
To solemn thoughts that soar to heaven
Seeking a life and world to come.

„Вечерна утеха“

Шарлот Бронте

В човешкото сърце съкровища са скрити
забулени във тайни, заклети в тишина.
Надежди, мисли, сънища и радости, които
загубват чара си, изложени на дневна светлина.
Във суматоха весела ли преминават дните ти,
или във смут със цвят на рози нежна нощ лети,
но често сред илюзии за слава и величие
угасва споменът останал от миналите дни.

Не чухме, може би на размисъл отдадени,
пореден час по-тихо как от птица отлетя,
и как се върнаха, премръзнали, уплашени и гладни,
най-хубавите чувства в нашите сърца.
Тогава се стопи в душите ни стоманата
не в тъмна скръб, а в светла и усмихната тъга,
и всички мисли, някога изтръгвали стенания
сега извикват скришом само някоя сълза.

И чувствата ни някога от ураган по-бясни
сега са бриз утихнал, стопил се сън в нощта.
И собствените ни отколешни неволи, диви страсти
са ни по-безразлични и от чуждата съдба.
А как кърви сърцето ти, наскоро наранено
и как копнее то за този на забрава миг! –
когато всяка болка ще бъде потушена
и във мъгла ще са забулени отминалите дни.

Ти можеш да живееш под лунните проблясъци,
във полумрак вечерен и даже в самота,
и да не чувстваш неизказания страх в душата си,
додето небесата чезнат в тъмнина;
а само да изпиташ дълбоко откровение
във тишината, в мрака, останал насаме,
единствено със мислите си – чисти, извисени –
нов свят и нов живот да търсят в нощното небе.

13-02-02

Вечерна утеха със залеза над Витоша. 02.02.2013 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *