Кейптаун: Ден 20. Полезни съвети за бъдещи колонизатори

Вече на няколко пъти става дума с приятели, че трябва да разкажа малко и за предварителната подготовка, която предшестваше заминаването ми за Кейптаун. Всъщност каква ти предварителна подготовка, като нещата се случиха почти тичешком, с много малко време за обмисляне. Но все, вече поживяла тук двайсет дни, все мога да формулирам някакви полезни съвети за бъдещите колонизатори.

Самолетните билети. Със самолетните билети имахме добър късмет – 920 евро за двупосочен билет с Turkish Airlines, с 61-дневен период между заминаване и пристигане. Ден повече или ден по-малко правеше цената да скача с по 100-150 евро. Прекачването така е само едно – в Истанбул – за под два часа, а в Йоханесбург самолетът прави едночасов престой на летището и изплюва половината пътници.

Застраховката. Направих по-горе уточнението – 61-дневен, а не 2-месечен период, защото, както стана ясно впоследствие, когато си правих медицинската застраховка („Армеец“), при периоди над 60 дни има отстъпка – 10%. За ЮАР, за 61 дни, за полица на стойност 20 000 евро, цената беше 80 лева. В агенцията ме убеждаваха да си направя още малко по-скъпа застраховка, за 25 хиляди лева срещу 100 лева, но по разни причини отказах. В крайна сметка, ако със здравето/живота ми се случи нещо от порядъка на 20 бона, вероятно и 25 няма да са достатъчни, за да ме оправят… и изобщо, с повече оптимизъм трябва да се подхожда към тоя живот. :-)

Визата. Визата за ЮАР не се оказа особен проблем, но все пак се погрижих документите ми да бъдат изрядни. Посолството се намира в София на ул. „Бачо Киро“, малко зад минералните бани. На място дават формуляр, който трябва да се попълни с черен химикал, мнооого важно. Реално, ако има нещо наистина важно, то е да представиш доказателства, че престоят ти се поема финансово изцяло от българска страна, а не от източници в ЮАР. В нашия случай, писмо от директора на института, че разходите ни са изцяло за сметка на европейски проект, плюс – за по-сигурно – и банково извлечение за доказване на произхода на парите. Задължително е представянето и на закупен двупосочен билет, и на писмо за покана от страна на приемащата институция, в случая Университета в Кейптаун. Допълнително представих разпечатан имейл с подробностите по настаняването и адреса на квартирата, както и сканирана личната карта на нашия домакин. Самата процедура по издаване на виза (срещу такса от 84 лв. и две паспортни снимки) отнема пет работни дни, а в моя случай дори и по-малко, четири.

Парите. Обменните курсове евро/ранд и в София, и в Кейптаун са общо взето еднакви. За ориентир, 1 лев е около 6,7 ранда, като след един момент човек свиква да си го смята бързо: 100 ранда са около 15 лева. Банкомати има навсякъде и не са проблем. Като лимит за теглене на пари от банкомат важи този от България, плюс-минус: успях да изтегля наведнъж 3000 ранда (около 425 лева), при лимит в България 400 лева. При втория опит ми каза, че съм надвишила лимита.

RSA-money

Обмен на евро досега съм извършвала само в „American Express“. Доколкото разбрах, няма както в България фиксирани граници, в които обменният курс може да варира, но общо взето е адекватен. Има обаче комисиони: в AE комисионата е 2% от сумата и допълнително се взима и ДДС в размер на 14% от удържаната комисиона. Пример: на 1200 обменени евро при курс 13.147507 ZAR/EUR, стойността без удържането на комисионата и данъка е 15 777.01 ранда, комисионата е 315.54 ранда, върху тях данъкът е 44.18 ранда, или накрая получаваш чисти 15 417.29 ранда. Т.е. за 1200 евро АЕ си удържат малко над 25.

По въпроса за парите, мога още да кажа и че цените на стоките за общо потребление са общо взето като в България (макар че, естествено, не така стои въпросът с възнагражденията). Цените на книгите ми се струват от същия порядък като тези в България, а за музеи досега съм плащала от порядъка на 30-40 ранда (4-6 лева). Най-скъпо засега излиза да е в „Аквариума на двата океана“, 118 ранда (17 лева) за целодневно посещение, в които влизат: едно хранене на акули, две хранения на пингвини и… три представления куклено шоу. Мерси.

На някои места в центъра има сергии с улични търговци – там както и на битаците човек може да се опита и да успее да се спазари за по-ниска цена.

Времето, дрехите. Август тук е най-дъждовният месец и се води зима, но по българските стандарти си е ранна пролет. Има ли скупчили се облаци около основата на Столовата планина, ще вали и трябва да се вземе чадър. И най-добре да не се излиза никъде без нужда.

_P1350550

Когато вали, вали проливно и с много силен вятър. В Рондебош, квартал в полите на планината, например, винаги е една идея по-хладно, отколкото в равнинните предградия. За хората, които идват тук през август и септември, горещо препоръчвам здрави чадъри. Не от китайцките цадърцета, онези с двете прегъвания, а чадъри със стабилни спици, без „стави“ и които доказано издържат на силен вятър.

В слънчевите дни е достатъчно топло, за да се разхождам навън по тениска с потниче отдолу и дори не слагам и яке. За дъждовните дни обаче са нужни топли дрехи, с дълъг ръкав, термо-бельо, термо-чорапи.

Адаптерите. Добрата новина е, че адаптерите не са екзотика. Понеже тук имат доста електроуреди с европейския стандарт C, особено зарядни за телефони, във всеки по-голям супермаркет (например: Pick’n’Pay, Checkers), а и по сергии по улиците могат да се закупят адаптери за тукашната М-мрежа. Не са скъпи – един адаптер с две гнезда –кръгло и продълговато е към 18 ранда, под 3 лева; с три гнезда – едно кръгло и две продълговати, стига до 60 (под 10 лева). За всеки случай е добре човек да си носи безжичен разклонител от България.

RSA-M-adapter

И, разбира се, престъпността. Вече станах свидетел (слава богу, свидетел, не обект) на грабеж и гонка по улицата до залавяне на крадеца, така че мога да кажа, че дори и в прехваления като спокоен „бял“ квартал Рондебош стават такива неща. От България тръгнах заредена с подобни истории и със статистиката, че Кейптаун е вторият най-престъпен град в света, след първия… Йоханесбург. И все пак, досега не съм изпитала страх да вървя по улиците, а тук много често черните дори ме поздравяват и се усмихват добронамерено.

Едно от нещата, които най-силно ме впечатляваха в началото, докато постоянно питахме с момчетата за посоките, беше, че когато приключва разговорът и ти им благодариш, че са те упътили, ти благодарят и те. Винаги, всички, без изключение.

И все пак, за да не си насилвам излишно късмета, следвам неотклонно съвета на Нева (Здрасти, Нев!) и не си нося паспорта с мен, държа го на сигурно вкъщи, а със себе си разкарвам само ксерокопие на страниците със снимката и визата ми. Много близък до акъла съвет, но друго си е като ти дойде даром.

Прочее, Нев, ти сигурно вече си си получила у дома картичката от Кейптаун? Май всички други вече рапортуваха, че са си ги получили, за под една седмица от изпращането. Само за сведение: цена на картичката: 5 ранда, цена на марките до Европа: 10,50 ранда, точно лев и петдесет. Не е зле: за 8100 км по-малко, от Бургас до София, беше лев и двадесет… :-)

Едно мнение по „Кейптаун: Ден 20. Полезни съвети за бъдещи колонизатори

  1. Stefi

    Zdravejte!

    Radvam se vhe ste pisali tolkova podrobno za Cape Town, az ste go posetja sled 20 dni i veche si napravih programata blagodarenie na vashijat patepis. Blagodarja!

    Pozdravi,
    Stefka Nikolaeva
    The Netherlands

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *