Това е малко позакъснял разказ за едно интересно събитие, на което присъствах миналия петък, на 21-ви юни. А именно: четвъртата поред конференция Evolution of Technical Communication (ETC), организирана от VMWare и SAP. В моето летоброене – първата.

Разказът е малко позакъснял, както заради протестите #ДАНСwithme, на които почти всеки ден се опитвам да ходя, така и по причина, че, бидейки неспециалист в областта на конференцията – технически комуникации, техническо писане, имах нужда от малко време да прекарам повторно през себе си всичко чуто и видяно през този ден, лекциите, дискусиите с хората, а дори и игрите с публиката, докато намеря точните думи, с които да разкажа за тях.

Не само че не съм специалист по техническо писане, ами направо казано съм съвсем босичка в тази област. Теоретичен опит имам точно нулев. Практически – може би един епсилон в повече. Смятам, така, заради писането и организирането на помощни страници в Уикипедия и допринасянето с преводи и локализация по софтуера Медияуики. За един истински специалист може би този опит дори не е и недостатъчен, а направо несвързан или неприложим. Но за мен представлява изходна точка за интереса ми към областта на техническите комуникации.

Конкретният повод изобщо да се окажа в публиката на ETC се появи преди няколко седмици, когато пътувахме с Жюстин до Пловдив и я помолих да разкаже пред студентите ми от ФМИ-ПУ за перспективите пред тях за професионална реализация в интернет. Една от професиите, които Жюстин им препоръча да проучат като възможност, беше точно професията technical writer.

Едно от най-изненадващите открития за мен на конференцията беше, че да се занимаваш с техническо писане изобщо не е задължително да си завършил информатична или каквато и да е инженерна специалност. Измежду хората, с които дискутирахме в последния панел на тема кариерно развитие в областта на техническите комуникации, имаше такива, завършили маркетинг, журналистика, счетоводство. Да, необходимо е да имаш вкус към писането, макар че, не, тук не става въпрос за литературна критика или поезия. Да, нужно е да се отнасяш без страх към разучаването на нов непознат софтуер.  Да овладяваш в кратки срокове специфичната за предметната област на продукта и потребителите му лексика. Помага много и да имаш визуално, дизайнерско, модулно, моделно мислене.

„Хард“ уменията за анализ и синтез в тази професия обаче далеч не са достатъчни. Да, препоръчително е да имаш софтуерни умения, но това, което е задължително, е да имаш и „софт“ умения. Да успяваш да съпреживяваш усещането на потребителя на софтуера, да си представяш потребностите и очакванията му. Да откриваш начините, по които той би ползвал (или би искал да ползва) продукта,  да изпитваш също като него увереността или колебанието, които биха го обхванали, когато прочете едно или друго интерфейсно съобщение. В същото време да умееш да преведеш тези потребителски усещания на езика, на който софтуерните разработчици могат да разберат и реализират. Да ги убедиш в нуждата да променят продукта по начин, отговарящ на специфични потребителски потребности. Понякога, както стана ясно, дори да се преборваш за тези промени.

Накратко, да можеш да стъпваш в обувките на други хора. Да трупаш опит и знания, докато съзнателно поддържаш у себе си усещането, че си постоянно прохождащ, вечно любопитен новак. „Емпатия“ – неслучайно това беше една от любимите думи и на лекторите, и на аудиторията на ETC.

Като финал на дискусията в панела за кариерното развитие в областта на техническото писане съставихме списък на асоциации. Моята беше последната: „comprehension“ (разбиране).

Прочее, някои от лекторите ми направиха голямо впечатление и като съдържание на лекциите, и като присъствие, презентационни техники и общуване със слушателите. Някои идеи определено ще заема и аз за моята преподавателска и презентационна практика. Много идейна например беше играта, с която конференцията започна: при регистрацията всеки изтегли по едно пъзелско парченце и с цел взаимно опознаване трябваше да открие кои са останалите трима притежатели на парченцата от неговия пъзел. Накрая се получаваха плочки от по четири парчета, с изписани интересни мисли. За съжаление, не успях да снимам плочката, от която държах горното дясно парченце, но изписаната на нея мисъл гласеше:

The best way to predict the future is to create it.
– Peter Drucker

Най-добрият начин да предскажеш бъдещето е да го създадеш.
– Питър Дракър

Реших да я възприема буквално.