13 юни 2013 г. Точно миналата година по това време ми беше отчислението с право на защита на дисертацията. Днес беше защитата; мина успешно и в следващите няколко седмици благоразположено ще приемам да бъда бъзикана с обръщения като „доктор Атанасова“ и въпроси мога ли вече да бия инжекции и да пиша извинителни бележки за училище.

За незапознатите – отчислението с право на защита е моментът, в който след трите (+/-) години докторантура, докторантът демонстрира, че вече е свършил достатъчно много неща, за да оправдае освободената си от данъци държавна стипендия и търпението на научния си ръководител. След известно време, в което може да дооформя резултатите си, преминава през процедура по предзащита, и по новия закон му се избира научно жури от вътрешни за института/университета двама учени – специалисти в областта, и трима – външни. Те имат срок за рецензиите и становищата си и в рамките на този срок ги предават и се насрочва защитата.

В общия случай, трудните стъпки са отчисляването и предзащитата. Тогава докторантът буквално може да бъде разкостен от критични въпроси, някои от които (незадължително, но се случва) дори може да се окажат и смислени и водещи до подобряване на различни аспекти на дисертационния труд.

В моя случай, подмоткването и затуткването от отчисляването до предзащитата се случиха по ред причини – и обективни, и субективни. Реално бях почти готова още миналото лято и чувствителни промени не съм правила, но имах нужда да отметна някои най-належащи неща като конференции, обучения, писане на отчети на проекти, тъй щото да почувствам спокойствието, необходимо за едно толкова важно представяне.

И ето че днес всички серии от този сериал свършиха. Вече имам образователната и научна степен „доктор“, направление 4.6. “Информатика и компютърни науки”… и тепърва ще имам още много да се образовам и уча. :-) Но се надявам животът от днес да е по-различен – по-спокоен, по-осмислен и по-щастлив.

P.S. Докато пазарувала за празничната вечеря днес, майка ми взела безалкохолно, от „Сподели със“ серията. И понеже изобщо не подозирала за тази рекламна кампания, изтеглила първите две бутилки, които ѝ се изпречили. Чак вкъщи установила, че на тях пише:

• Сподели с Г-ца Блог, и
• Сподели с Отличника.

После да не ми се обяснява, че няма съдба.
А майка ми утре ще бъде експедирана да пусне едно тото. :-)