Агенция за борба с градушките е знаела още около 16 часа за зараждането над Сливница на мощното ядро на вчерашната градушка. Тоест малко повече от половин час преди да започне. Струват ми се достатъчно, за да са можели да се свържат с Гражданска защита да се организира и да вкара в употреба сиренната система, която иначе методично два пъти годишно подлага на техническа проверка.
Подценена ли е била силата на градушката, или никой дори не се е сетил, че държава има на разположение такова средство за масово предупреждение? По-скоро второто.
Да, вероятно сме свикнали, че на всеки 1 април и 1 октомври трябва да изтърпим десетина минути този всепроникващ, леко злокобен глас и да не му обръщаме внимание. Защото си знаем, че е планово и всъщност не се случва нищо страшно.
Същият този глас – изневиделица, на 8 юли – обаче щеше да бъде чут, сигурна съм. На предупреждението за задаваща се тежка градушка, на която АБГ не може да реагира, със сигурност доста хора биха се вслушали. Било да метнат по един юрган върху колата, за да не станат стъклата на сол, или да побързат да се скрият, ако са под открито небе – все би било от полза. Един човек по-малко да е пострадал, системата е щяла да осмисли съществуването си.
Мисля, че сирените щяха да предизвикат огромна паника. Хората още са афектирани от наводненията във Варна, та една сирена сега би асоциирала потоп, Второ пришествие и монголско нашествие наведнъж. То от едни SMS-и чак се разклати банковата система, камо ли ако наистина се включи онзи мощен задгробен глас, дето нищо не му се разбира.
Правилният подход е атака с ракети против градушки.
А аз мисля, че просто няма рефлекс да се прави каквото и да е в такава ситуация. Няма отработени процедури, нищо няма. И това е, защото институциите нямат съзнанието, че носят каквато и да е отговорност. В България институциите смятат, че хората съществуват заради тях, а не те заради хората.