Щастието да имаш идеи за споделяне.
(С благодарност на Жюстин, която направи снимката на срещата на група „Устойчиво развитие“ към ДЕОС.)

Щастието, изписано по дъното на чашката турско кафе, и то разчетено не от кой да е, а от турчин. (А именно: че дълъг път ме чака. Факт. ;-) )

Щастието да правиш подаръци.

Щастието да опитваш нови (прекрасни) неща. Дори и когато са толкова татлъ като този шам-фъстъчен пастет (Fıstık Ezmesi), който получих днес като подарък.

Щастието от свършената – бързо и навреме – работа. ;-)

Щастието от джънк-фуда, когато след дългия работен ден идва ред за дълга … работна нощ. :-)

Щастието, макар и в почти-най-последния възможен момент най-сетне да го измислиш това, дето те е мъчило няколко дена подред. :-) Че даже да измислиш и второ…

Щастието да се видиш с добри стари приятели (и един съвсем нов) … и от толкова много дърдорене да забравите да си направите обща снимка. :-)
(Диди, Ками, бебчо Конър, целувки и ще компенсираме скоро!)

Щастието да можеш да направиш нещо хубаво за съседите си.