Набързо пускам на български една информация и апел за човешко отношение към животните, които минаха през стената ми във Фейсбук. Темата, с която и аз се чувствам съпричастна, е актуална за Южна Африка, където в момента се намирам.

Източник: https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/q71/s720x720/548975_504702042943429_1558628380_n.jpg

За да бъде напълно разбран гнилият бизнес с ловуването на лъвове в консерва (lions canned hunting), който подрива моралните устои на Южна Африка, трябва да се видят тези два специални доклада. Има още →

Събота е и в предварителната ни уговорка с нашите домакини не влиза да ни карат до града. След кратък размисъл какво да се прави и подкупени от хубавото време, с Велин излизаме на пешеходна разходка до квартала, а и да потърсим една зала за тенис на маса в съседния квартал, където Велин би играл, ако условията позволяват.

Като казвам „съседния квартал“ по-скоро трябва да уточня – съседното полусело-полупредградие, докъдето нашите домакини ни уверяваха, че е твъъърде далеч, за да се отиде пеш. Амбицирани сме да проверим. Има още →

Денят 9 август, петък, се очертава да е от приказните и решаваме да повторим Синия тур, но този път да слезем на спирка „Кирстенбош“ и да разгледаме. Съвсем в духа на днешния ден, който е неработен и се отбелязва като официален празник: Денят на жената.

Националната ботаническа градина „Кирстенбош“ (Kirstenbosch) е разположена е на източните склонове на Столовата планина. При откриването на градината през 1913 година е декларирана мисията ѝ да съхрани уникалната флора на страната и за времето си това е първата градина с такава мисия. Има още →

8 август, четвъртък. След като вчера дъждът не спря да вали и провали дори и най-скромните ни планове, днес отново започваме и завършваме деня на Уотърфронт: туристическата част от пристанищната зона на Кейптаун. Времето е особено: сутринта започна със силен дъжд, премина в дъждец, изваля се, но над планината и залива продължават още дълго време да се носят облаци. В единия край на планината облаците са най-плътни, а точно натам мислехме да се отправим днес: Ботаническата градина „Кирстенбош“. Това колебание какво ще е времето днес ни преследва през целия ден и затова отлагаме градината за утре, а днес решаваме да си направим разходка по крайбрежния булевард – Променадата, пък докъдето стигнем. И с идеята във всеки момент, когато пак почне да вали, да притичаме някъде на сушина. Има още →

След като започнах южноафриканските дневници от Ден 3 с с мрънкане на тема дъжд, интернет и битови проблеми, по обяд времето се проясни достатъчно за разходка в центъра и по-специално до замъка „Добра надежда“, датиращ от 1679 година. Построен за нуждите на европейските заселници от Нидерландската източноиндийска компания, замъкът е един от символите на града и изображението му присъства на бившето морско знаме на ЮАР до 1994 година. Има още →

Ден втори, 5 август, понеделник. Времето все още е слънчево и топло, макар че сутринта се бяха сгъстили облаците около Столовата планина и от утре нататък ще завали. Решаваме и днес да си направим пешеходна разходка – този път набелязваме забележителностите в центъра на града. Има още →

Както направих вече уточнение, за някои неща няма какво изобщо да се приказва, ако не се показват и снимки. Нашият ден първи в Кейптаун е точно такова нещо.

Неделя, 4 август. Отспали сме си добре след дългия около 15 часа полет от София до Кейптаун с прекачване в Истанбул и спирка в Йоханесбург. Времето е нетипично разкошно, но все пак точно такова сме си и поръчали. След кратък размисъл решаваме, че в началото на нашия двумесечен научен (и туристически) престой трябва да започнем с опознавателни маршрути, които да ни разкрият мащаба на цялото начинание. Има още →

Трети ден в Кейптаун и вече вали. Хубавото време, което с Велин и Мони си донесохме от България, ни стигна за първите два дни, но днес времето е типичното за края на зимата и началото на пролетта тук. Ситни капчици дъжд, който обещава да продължи и утре, а после след кратко прекъсване – и цялата следваща седмица. Идеално време за разглеждане на музеи, поне според мен. И за описване на първите впечатления. Има още →