… Това се случи преди много години, беше в средата на януари. Един странник минаваше през нашето село, и не носеше със себе си нищо друго освен един празен казан на гърба си. Беше гладен, ала му казахме, че нямаме какво да му дадем; нашите килери също бяха полупразни, а до края на зимата имаше още много време. Който пък можеше да откъсне нещо от залъка си, не искаше, защото му нямаше вяра. Рекохме му, върви си по пътя, добри човече, ще стигнеш някое друго село, където ще ти дадат храна, ние тук нямаме.

 Той обаче накладе огън на мегдана, сложи казана над огъня, сипа вода в него и пусна на дъното няколко шепи камъчета. Наобиколихме и ние да гледаме и гледахме недоверчиво; не можахме да им се начудим каква е тази работа. Супата от камъчета, каза странникът, и така става вкусна, но само с малко зеленчук и подправки ще стане наистина чудна. Чудна супа, тъй рече странникът, и ако ми дадете малко подправки, ще ви гостя и вас, ще си я поделим. Е, щом е само за подправки, рекохме си, все някакви подправки ще намерим да ти дадем, страннико, пък нека ти стане супата, да я видим, да си я поделим. И така един даде картофче, друг донесе морковки, трети – масълце, четвърти – гъбки, пети – лук и мерудийка. И наистина, накрая стана супа за чудо и приказ – питателна, вкусна, ароматна, изобилна. Необикновена супа – от камъчета…

Разказвам тази история, за да напомня, че много неща в живота – от дълбока древност та до днес, са се случили и се случват благодарение на споделянето между хората. Когато много хора споделят помежду си дори и малко от онова, което притежават, постигат заедно много повече, отколкото всеки поотделно някога би успял да постигне. Много постижения в историята на човечеството са се случвали като супа от камъчета.

И едно от нещата днес, които хиляди хора по света заедно правим, вече шестнадесет години, е Уикипедия. Хиляди хора споделят с човечеството своите знания в различни области и на различни езици. Хиляди хора даряват снимки и мултимедийно съдържание, което създават. Хиляди хора допринасят със своите умения за програмиране, с правописни корекции и грижовно внимание към чуждия труд, със способностите си да мислят критично, да спорят, да общуват и да разрешават конфликти, или допринасят с достъпа си до бази данни, до специализирани академични източници, до редки библиофилски издания, до архиви и музейни колекции… Хиляди хора добавят по нещичко в тази огромна дигитална супа, и утоляват не само своя глад, но и глада на цялото човечество.

А камъчетата? Да, понякога лъжицата загребва и по някое камъче. Точно колкото да ни напомни, че имаме още да се погрижим за нашата обща супа. Уикипедия. :)

Един от онези случаи, в които трябва да приложиш всичко научено от детективските романи, за да напишеш статия в Уикипедия…

Статията е за Цанко Цанков, водещ диригент от времето между двете световни войни и ректор на Националната музикална академия между 1940 и 1943 година, съосновател на Дружеството на българските компанисти, което по-късно прераства в Съюз на българските композитори. Накратко, значим човек, който обаче вероятно по политически причини, тъй като е племенник на мин.-председателя Александър Цанков, е бил буквално изличен от енциклопедиите.

Информацията за Цанков събирах целия ден, буквално дума по дума и цифра по цифра от всякакви източници – на български, английски и немски, в които е бил споменаван само мимоходом. Между два от източниците имаше включително и разминаване на годината на раждане от цели 18 години!

Изключително странно е чувството да възстановяваш един цял човешки живот по откъслечни споменавания от странични наблюдатели. Оказа се, обаче, че вестникарска снимка на Цанко Цанков в архивите на Стефан Македонски съм била сканирала още през април 2012 година, благодарение на сътрудничеството ни с ДА „Архиви“. Само една вестникарска изрезка, но всъщност още една следа, която може да бъде проучена и да хвърли допълнителна светлина върху живота му.

Помагач и идеен вдъхновител за статията е Никола, който преди няколко дни написа статия за брата на Цанко, Асен Цанков – спортист и музикален деец – и който вчера ме изръчка в написването. Каква беше изненадата ми, когато забелязах, че рождената дата на Цанко е точно днешната, 8 май, през 1899 година.