Архив на категория: споделяне

Да обясня сега защо редовно кръводарявам. Включително днес

1. Чувствам се страхотно.

Не само, че не се чувствам като парцал след кръводаряване, но и получавам прилив на енергия. Кръводаряването стимулира производството на нови червени кръвни телца: най-малко 6 седмици след даряване пълният обем на червените кръвни телца е възстановен, докато за плазмата са нужни дори само 24 часа. Нещо повече: даряването помага за поддържането на баланс на желязото в организма и повишава съпротивителните сили.

️ 2. С кръводаряването върви и мини-процедура по преглед на основни параметри на здравословното състояние.

Хемоглобинът ми днес беше 140 (при норма 125), което е супер! Кръвното ми също беше 140/90 – това не е пречка за даряването, но понеже обичайното ми кръвно е 120/80, а по-високо кръвно направих и преди два дни, може би е повод да се заема по-сериозно с въпроса.

️ 3. Моята кръв е ценна.

Аз съм кръвна група 0 (-). Това ще рече, че съм универсален донор и кръвта ми може да се ползва за всички (и това е изборът при спешни кръвопреливания, когато кръвната група на реципиента няма време точно да се определи). В същото време обаче аз и другите като мен можем да получавам само от други донори с кръвна група 0 (-).

И сега малко актуална статистика: докато нулевата група е втората най-разпространена в България (31,79%), то нулева отрицателна имат само 4,40% от хората, т.е. това е третата най-рядка след В (-) с 2,22% и AB (-) с 1,07%. Данните са от изследване на над 40 000 пациента, в което участвам и скоро ще бъде публикувано.

4. Кръводаряването спасява живот.

Не съществува друг начин за набавяне на кръв и кръвни съставки – кръводаряването е единственият начин. Доброволните кръводарители в България (и в световен мащаб) са много малко, много по-малко отколкото са годните кръводарители и много по-малко отколкото е обективната необходимост от кръв в болниците.

5. И, не на последно място…

това е най-бързият начин за сваляне на килограми.

Хората се присещат за кръводаряване, едва когато те или техни близки имат необходимост. А това може да се превърне в редовна практика за всеки, чийто здравен статус го позволява. Мъжете могат да даряват 5 до 6 пъти в годината, жените – до 4 пъти, с разстояние от 2 месеца между две дарявания. 6 месеца след хирургическа интервенция не може да се кръводарява. Затова за мен това беше едва второто ми кръводаряване тази година. Живот и здраве, ще имам време и за трето.


Източници за четене:

  1. How your body replaces blood. NHS Blood and Transplant
  2. Често задавани въпроси. Национален център по трансфузионна хематология
  3. Facts About Blood and Blood Types. American Red Cross

Този текст беше оригинално пост във Facebook. Благодарение на Жюстин, която също редовно кръводарява и също е писала по темата, се появява и тук.

#100wikidays. 001

Като се провалих епично на предизвикателството #100happydays да издържа на сто поредни дни щастие, тази година ще пробвам друго. И този път може би ще ми е повече по мярка :)

#100wikidays – предизвикателство към себе си (и към всеки друг, който се почувства предизвикан) всеки ден да създавам по (поне) една нова статия в БГ Уикипедия. Добре написана, качествена статия за някого или нещо значимо. И това да се случва независимо от патрулирането, чистенето на вандализми, редактирането на вече съществуващи статии, снимането и качването на свободни снимки в Общомедия, популяризирането на Уикипедия и сродните ѝ проекти във Фейсбук и всички останали купища уикинеща, които съм започнала и тепърва ще започвам. Без извинения и наваксвания. Всеки ден.

По една нова статия на ден на човек не звучи кой знае какво. Но ако го правех постоянно, откакто редактирам БГ Уикипедия, това щяха да са 3125 статии. Но понякога въпросът не е за бройката. Понякога въпросът е за желанието и за волята. За постоянството да продължа всеки ден да правя нещо, което на моменти губи очарованието си, започва да ме уморява, ядосва, понякога ме оставя в безпомощност. Но което въпреки това си остава и мой стремеж: да дам моя принос за това всеки отделен човек на планетата има свободен достъп до сбора на цялото човешко познание. [Момент за аплаузи и просълзявания.]

И така, #100wikidays | Ден 1: Любомир Сагаев

Спомен назаем

Дяволски много работа ми се е събрала, закъснявам вече по няколко крайни срока, но тази вечер избирам да зарежа всичко, за да напиша няколко думи за страхотното ми преживяване, което трае вече трети ден. И то, като повечето ми страхотни преживявания, е свързано с Уикипедия. :-) Има още

Моята библиотека. Без кавичките

И така, вече е 100% сигурно. Имам билет, от онзи ден имам и виза, от август до октомври ще бъда на научен обмен в Кейптаун, ЮАР. Вълнуващо! След като приключих с най-важните служебни дела тази седмица, последните десетина дни до заминаването си ще отдам на събиране на багаж и, естествено, като най-важната част от багажа – и колекция от книги за четене и препрочитане по време на престоя си.

Много ми се прищя тия дни да си препрочета детската любов – Ремарк. Имам доста от нещата му, превеждани на български, но няма как да помъкна дори и само двата му романа, които обичам най-много. Заради ограничението в теглото на багажа, повечето или всички книги, които взема, ще трябва да са електронни. Така че планирам да си изтегля десетина книги от „Моята библиотека“.

Или поне така планирах да направя.

До тази сутрин, Има още