Архив на категория: споделяне

#100wikidays. 001

Като се провалих епично на предизвикателството #100happydays да издържа на сто поредни дни щастие, тази година ще пробвам друго. И този път може би ще ми е повече по мярка :)

#100wikidays – предизвикателство към себе си (и към всеки друг, който се почувства предизвикан) всеки ден да създавам по (поне) една нова статия в БГ Уикипедия. Добре написана, качествена статия за някого или нещо значимо. И това да се случва независимо от патрулирането, чистенето на вандализми, редактирането на вече съществуващи статии, снимането и качването на свободни снимки в Общомедия, популяризирането на Уикипедия и сродните ѝ проекти във Фейсбук и всички останали купища уикинеща, които съм започнала и тепърва ще започвам. Без извинения и наваксвания. Всеки ден.

По една нова статия на ден на човек не звучи кой знае какво. Но ако го правех постоянно, откакто редактирам БГ Уикипедия, това щяха да са 3125 статии. Но понякога въпросът не е за бройката. Понякога въпросът е за желанието и за волята. За постоянството да продължа всеки ден да правя нещо, което на моменти губи очарованието си, започва да ме уморява, ядосва, понякога ме оставя в безпомощност. Но което въпреки това си остава и мой стремеж: да дам моя принос за това всеки отделен човек на планетата има свободен достъп до сбора на цялото човешко познание. [Момент за аплаузи и просълзявания.]

И така, #100wikidays | Ден 1: Любомир Сагаев

Спомен назаем

Дяволски много работа ми се е събрала, закъснявам вече по няколко крайни срока, но тази вечер избирам да зарежа всичко, за да напиша няколко думи за страхотното ми преживяване, което трае вече трети ден. И то, като повечето ми страхотни преживявания, е свързано с Уикипедия. :-) Има още

Моята библиотека. Без кавичките

И така, вече е 100% сигурно. Имам билет, от онзи ден имам и виза, от август до октомври ще бъда на научен обмен в Кейптаун, ЮАР. Вълнуващо! След като приключих с най-важните служебни дела тази седмица, последните десетина дни до заминаването си ще отдам на събиране на багаж и, естествено, като най-важната част от багажа – и колекция от книги за четене и препрочитане по време на престоя си.

Много ми се прищя тия дни да си препрочета детската любов – Ремарк. Имам доста от нещата му, превеждани на български, но няма как да помъкна дори и само двата му романа, които обичам най-много. Заради ограничението в теглото на багажа, повечето или всички книги, които взема, ще трябва да са електронни. Така че планирам да си изтегля десетина книги от „Моята библиотека“.

Или поне така планирах да направя.

До тази сутрин, Има още