Архив на категория: преводи

#100wikidays. 097

Вашият отговор

Винаги е интригуващо, когато някой ти каже, че е прочел някакво стихотворение и си е помислил точно за теб. Това в случая се превърна във вдъхновение да напиша статия за авторката на това стихотворение … и да го преведа и самото него на български.

Авторката е Алиша Столингс, все още непревеждана на български, с едно изключение. И изключението се нарича „Утешение за Тамар“ (източник).

Consolation for Tamar

on the occasion of her breaking
an ancient pot

You know I am no archeologist, Tamar,
And that to me it is all one dust or another.
Still, it must mean something to survive the weather
Of the Ages—earthquake, flood, and war—

Only to shatter in your very hands.
Perhaps it was gravity, or maybe fated—
Although I wonder if it had not waited
Those years in drawers, aeons in distant lands,

And in your fingers’ music, just a little
Was emboldened by your blood, and so forgot
That it was not a rosebud, but a pot,
And, trying to unfold for you, was brittle.

Утешение за Тамар

по повод на това, че строшила
едно старинно гърне

Ти знаеш че не съм археолог, Тамар,
За мен е само шепа прах. Обаче
Все нещо трябвало е и да значи
Да устои с години трусове, войни, порой, пожар –

И всичко само да се счупи точно в твоята ръка.
Дали от гравитация, или от провидение –
Макар че чудя се какво било е и това търпение –
Години по долапите, епохи – във пръстта,

Докато чуло музика във пръстите ти, и кръвта ти
Кураж му вляла, то забравило, че не е
Напъпил розов цвят, ами гърне, и
За теб опитало да цъфне в крехкостта си.

Въпрос от зебра

1 отговор

Отдавна не бях писала в блога. И още по-отдавна не бях превеждала в рима. След дълго мълчание, едно импровизирано преводче на детско стихотворение от Шел Силвърстийн (1930-1999), което тази вечер прочетох на ФБ стената на Зорница Христова и много ми хареса. :) Без претенции, просто мънисто от наниза отколешни наслади. Има още →

Вечерна утеха

Вашият отговор

Понеже Ники сподели във Фейсбук първия куплет от това прекрасно и любимо ми стихотворение на Шарлот Бронте, та се почувствах длъжна да го репликирам с пълния превод. Правила съм го преди петнайсетина години, когато не съм била чак толкова „на ти“ с английския, та на места могат да се почувстват леки отклонения от буквалния превод. Но надявам се само на места, и само леки. :-) Има още →

В памет на Игор Костенко

Вашият отговор

Придружавам превода на тази тъжна новина от блога на Фондация „Уикимедия“ с личните си съболезнования за семейството на Игор и съжалението, че украинската версия на Уикипедия е загубила по този трагичен начин свой активен редактор и популяризатор. Мир на праха му…
В.

На 20 февруари 2014 един от загиналите по време на протестите в Киев е уикипедианецът Игор Костенко – активен редактор на Уикипедия на украински, журналист и студент по география. Има още →

Не стой на гроба ми и не плачи

2 коментара

Тази сутрин започна с едно особено изживяване – преоткриване на нещо, с което съм била в дългогодишна връзка, а за което не съм знаела почти нищо.

Във Фейсбук Нели беше копирала в оригинал едно стихотворение, „Do not stand at my grave and weep“, с автор Мери Елизабет Фрай. Още когато прочетох първите редове, нещо ме бодна: та аз това стихотворение съм го превеждала, и то преди много години! Но за първи път чувам тази за тази Мери и със сигурност не съм я превеждала. Хм. Има още →

Уикипедия: Образование в гетото

1 отговор

Още преди да пристигна тук в Кейптаун ми беше интересно да разбера повече за тукашната уикипедианска общност. За моя огромна изненада точно по същото време, през юни, в официалния блог на Фондация Уикимедия се появи публикация, посветена тъкмо на усилията на ученици от едно от най-бедните предградия на Кейптаун да получат безплатен достъп до Уикипедия за нуждите на своето образование.

Още тогава реших, че в един момент ще преведа тази публикация, написана от разказвача на Фондацията, Виктор Григас. Има още →

Да виждаш със скоростта на звука

7 коментара

Когато преди няколко седмици във Фейсбук споделих линка към оригинала на този текст, само един човек го хареса и още тогава си помислих: „А възможно ли е само един човек да съм провокирала въобще да го прочете?!“

Реших, че ако го преведа на български[1], повече хора може би ще обърнат вниманието, което този текст заслужава. Или просто ще достигне до тях. По различен начин, той е предназначен и за чуващи, и за нечуващи хора: на нечуващите – да даде вяра във възможностите им, а у чуващите да изгради една допълнителна чувствителност за нещо, което приемат за даденост. В известен смисъл текстът (и слабото му разпространение в оригинал) допринесе въобще към идеята ми за Блогаритъма. Затова и го пускам сега, още в първите му дни. Има още →