Архив на категория: поезия

#100wikidays. 097

Винаги е интригуващо, когато някой ти каже, че е прочел някакво стихотворение и си е помислил точно за теб. Това в случая се превърна във вдъхновение да напиша статия за авторката на това стихотворение … и да го преведа и самото него на български.

Авторката е Алиша Столингс, все още непревеждана на български, с едно изключение. И изключението се нарича „Утешение за Тамар“ (източник).

Consolation for Tamar

on the occasion of her breaking
an ancient pot

You know I am no archeologist, Tamar,
And that to me it is all one dust or another.
Still, it must mean something to survive the weather
Of the Ages—earthquake, flood, and war—

Only to shatter in your very hands.
Perhaps it was gravity, or maybe fated—
Although I wonder if it had not waited
Those years in drawers, aeons in distant lands,

And in your fingers’ music, just a little
Was emboldened by your blood, and so forgot
That it was not a rosebud, but a pot,
And, trying to unfold for you, was brittle.

Утешение за Тамар

по повод на това, че строшила
едно старинно гърне

Ти знаеш че не съм археолог, Тамар,
За мен е само шепа прах. Обаче
Все нещо трябвало е и да значи
Да устои с години трусове, войни, порой, пожар –

И всичко само да се счупи точно в твоята ръка.
Дали от гравитация, или от провидение –
Макар че чудя се какво било е и това търпение –
Години по долапите, епохи – във пръстта,

Докато чуло музика във пръстите ти, и кръвта ти
Кураж му вляла, то забравило, че не е
Напъпил розов цвят, ами гърне, и
За теб опитало да цъфне в крехкостта си.

Въпрос от зебра

Отдавна не бях писала в блога. И още по-отдавна не бях превеждала в рима. След дълго мълчание, едно импровизирано преводче на детско стихотворение от Шел Силвърстийн (1930-1999), което тази вечер прочетох на ФБ стената на Зорница Христова и много ми хареса. :) Без претенции, просто мънисто от наниза отколешни наслади. Има още

Вечерна утеха

Понеже Ники сподели във Фейсбук първия куплет от това прекрасно и любимо ми стихотворение на Шарлот Бронте, та се почувствах длъжна да го репликирам с пълния превод. Правила съм го преди петнайсетина години, когато не съм била чак толкова „на ти“ с английския, та на места могат да се почувстват леки отклонения от буквалния превод. Но надявам се само на места, и само леки. :-) Има още

Не стой на гроба ми и не плачи

Тази сутрин започна с едно особено изживяване – преоткриване на нещо, с което съм била в дългогодишна връзка, а за което не съм знаела почти нищо.

Във Фейсбук Нели беше копирала в оригинал едно стихотворение, „Do not stand at my grave and weep“, с автор Мери Елизабет Фрай. Още когато прочетох първите редове, нещо ме бодна: та аз това стихотворение съм го превеждала, и то преди много години! Но за първи път чувам тази за тази Мери и със сигурност не съм я превеждала. Хм. Има още