И така, малко смело и безразсъдно започнах да разказвам за приятните неволи по обзавеждането на предизвикателното по форми и размери апартаментче на Емо, върху което аз се упражнявам като wannabe интериорен дизайнер. Споделянето на линка във Фейсбук отвори поле за дискусия и някои от въпросите и отговорите ще повторя и тук за пълнота.

• Апартаментът е във Варна и към момента не е замислен за постоянно целогодишно живеене, а за пребиваване през лятото и канене на гости за плаж и почивка. Това обяснява някои решения, свързани с гардеробите и пространството за съхранение на вещи. Не че нямаме нужда от такива пространства, но изглежда ще са под очакванията на много хора. (Отделно от това, аз поне не обичам да поддържам голям гардероб и като се привържа към някоя дреха, трябва да стане на парцал за пода, че да я изхвърля от гардероба и живота си. :) )
• Можем да работим по него само през лятото, което прави трудно стиковането с майстори. (Въобще, по-добре да не отварям темата за нашия опит с майстори, да обобщя само така: предпочитаме колкото се може повече от нещата да си правим сами.) 
• И много важното уточнение, че апартаментът така или иначе не е мой, а на Емо, и някои от решенията за това как да бъде устроен и обзаведен, вече са били взети от него или са били обект на дългогодишно обмисляне от негова страна. Аз с моите хрумвания срещам понякога хладен интерес, друг път — категоричен отпор :) но пък за някои идеи явно успявам да се аргументирам достатъчно добре, за да ги приеме и Емко като свои.

И така, да оправдая заглавието и да се върна обратно на темата за малките L/Г-образни стаи.

Ако има един съвет, който бих си позволила да дам…

… е, че когато трябва да решиш — в цветове, осветление, мебели и функционалности — едно пространство, което е толкова малко и криво като нашето, става още по-важно да мислиш за всички неща едновременно от самото начало. Тук стройният последователен алгоритъм е лукс, с който не разполагаш. Решенията за някои неща, които обичайно се оставят за „по-нататък“, не просто трябва да се вземат още в началото, а всъщност предопределят изборите, които обичайно се правят първи.

В курса по интериорен дизайн, който си подарих за рождения ден миналата година, ставаше дума за това, че подходът трябва да е интегрален и поначало да се стреми да отчита всички фактори едновременно. Започнах да осъзнавам в пълнота колко трудно е да се следва този подход едва когато сериозно започнахме да пристъпваме в действия по апартамента. Но пък така си обясних как може да са се появили на бял свят понятия като програмиране с ограничения, комбинаторна оптимизация или така сладко нареченото „проклятие на размерността“ — все неща, които интериорните дизайнери сигурно никога няма да научат и не са чували, че съществуват. :)

Примерът с дневната

Ще дам пример с дневната, за която преди да се замислим за основната мебел в него — дивана — все още в блажено неведение си размишлявахме за цвета, в който да боядисаме стените ѝ. Това е много светла стая, викахме си, с големи южни прозорци, която ще изтърпи дори някой по-наситен, „заявяващ се“ цвят. Възможностите за цветовете са толкова много в случая… А дали да не сложим акцентна стена? Или коркова стена? Или стенни 3D панели? Нещо по-така, нещо по-иначе?…

Всички тези наивни разсъждения за безграничните възможности на дневната отидоха на вятъра в момента, в който обърнахме задачата и започнахме да я решаваме като задача за удовлетворяване на ограничения. :)

Дневната за малко щеше да е правоъгълна, около 3 на 3.5 м, ако не беше коминът в единия ъгъл и една чупка с прозорец в другия, които при все че прилежат на ъгли по едната стена, не са с еднакви ширини и се разминават с малко. Заради преходната част към другата част от жилището, до която визуално има достъп от всяка точка в дневната и заради двата еднакви френски прозореца, които доминират цялата южната стена, разглеждаме дневната и прехода като едно цялостно L/Г-образно пространство. 

За да подсилим усещането, че дневна и преход са едно цяло, още миналата година поставихме таванни профили за скрито LED-осветление (по-конкретно този модел за дневната и този за спалнята и гостната). Смятаме да повторим това усещане за цялост и в избора на подов ламинат, но… абе, нека се докараме до там, ще е тема на друг блогпост. :)

Разминаващите се с малко комин и малък ъглов прозорец в дневната оставят една трудно използваема ниша в стената (която също ще я обговорим в бъдеще), и оптимални размери за дивана макс. 260 см по ширина и макс. 170 см за лежанката (която може да е само лява, дясна ще задръсти прехода и ще се блъскаме в нея). Отделно трябва да се внимава и за височината на облегалка и подлакътник, за да не се „сбият“ с единствено отварящото се от тази страна крило на френския прозорец. (И това за височината мислено все още в перспективата, когато някога на този неравен под се появи замазка, подова положка и ламинат, т.е. всичко се вдигне с едни още неопределени 2-2.5 см нагоре в пространството.)

Лошото в тази задача е, че трябва да внимаваш за всички известни и неизвестни ограничения и да ги сложиш в уравнението още в началото. Хубавото е, че когато отчетеш всички фактори, изборът на възможности всъщност се свежда до 2-3 (от 200-300 съществуващи, между които иначе трябва да се колебаеш). 

И така, след детайлен преглед на няколкото сайта на мебелни магазини с шоуруми във Варна, се спряхме и на най-вероятния кандидат за диван в нашата малка и опака :) дневна. Измежду шестте му цветови варианта, харесахме кафяво+бежово за дамаска. А след като вече имаме диван, вече може да мислим и за цвета на стените и пода — нещо, което при други условия сигурно щяхме да решим на първо място.

Цената

Цената на обзавеждането на малка и L/Г-образна стая не се измерва само в пари. Плаща се цена и в нерви, защото почти нищо не остава накрая от първоначалните мечтателни представи за това как искаш да изглежда дома ти, когато започнеш да мериш всяка чупка в стената и отстоянието до всеки контакт, отвор на тръба или извод за крушка. :)

Но най-важно е времето. Цената, която плащаш, е преди всичко времето за планиране и съобразяване още от началото на всички константи и променливи в задачата. Ако и не обзавеждаш дома, в който трябва да заживееш час по-скоро, рискуваш начинанието да се превърне в един „вечен септември“, в който плановете ти постоянно ще се усъвършенстват и никога няма да се изпълняват. В главата ти ще идват все по-нови, по-свежи идеи или ще се оправдаваш с това, че на пазара излизат нови по-добри строителни материали или по-хитроумно измислени мебели.

И така шест години по-късно още да си на замазка и шпакловка и разликата ще е само, че междувременно са минали шест години. :)

Вече за трета година пред мен  – а пред Емко за шеста – стои въпросът за завършването на един апартамент, купен „на замазка и шпакловка“, в който две от четирите помещения са спални със сравнително малка площ и L/Г-образна форма. Месеци наред се занимавам с търсене онлайн на вдъхновения и съвети как да се подходи към цветовите решения, осветлението, избора и разпределението на мебелите в тези две стаи, но за съжаление повечето съвети, които човек може да намери онлайн, все са се оказвали неприложими в нашия случай.

Защо неприложими?

Обикновено в сайтовете за интериорен дизайн L/Г-образното пространство се разглежда като едно голямо помещение, понякога почти цялата апартаментна площ, в което могат да бъдат обособени кътове – кухня/трапезария/дневна или дневна/спалня и с което може да се варира в сравнително широки граници.

Наблюдението ми, е, че когато се говори за L/Г-образно (или изобщо неправилно по форма) пространство, то не се разглежда като толкова малко по размери, а когато се говори за малко пространство, то не се разглежда като толкова неправилно. :)

Тъй като това са сайтове на архитектурни бюра или блогове на професионални интериорни дизайнери, които ползват софтуер за 3D визуализации с безгранични възможности, представените в тях проекти обикновено са идеализирани ситуации, в които явно не съществуват много от пречките и ограниченията, които реално съществуващото пространство неминуемо съдържа.

А нашият случай е именно такъв – реално съществуващ и с множество незаобиколими проблеми и предизвикателства.

Нашият случай

Ето и какви са били обективните ограничения, които затрудняват днес вземането на решенията за апартамента, и конкретно тези две стаи:

• сградата е строена през 2008/2009 г., т.е. по време на световна финансова и икономическа криза, при която строителят си е поспестил от всичко, от което е можело да се спести.
• апартаменът е с общ квадратура 60 кв.м., 4 помещения и 2 бани, по форма е П-образен, като в средата между двете части на жилището са стълбището и асансьорната шахта. Тясното коридорче, което играе ролята на свързващо звено за двете части на апартамента, е на предната фасада на сградата, която гледа към улицата и е с френски прозорци с южно изложение, а спалните са в двата края на П-то. С други думи, кел файда, че имаш френски прозорци, ако половината от тях са преходно пространство, в което не можеш да седнеш и да се насладиш на гледката.
• сградата е строена на малък терен, на калкан с други вече съществуващи околни сгради, и с оглед да не се закрива периферната гледка на съседите, част от пространството не е било усвоено – това обяснява L/Г-образната форма на двете спални, които гледат към вътрешния двор:  около 1/4 от площта на всяко от двете помещения изглежда „отхапана“, с цел да не се закрива напълно гледката на живущите от двете съседни кооперации.
• прозорците и на двете стаи са разположение на най-късата стена на помещението и естествената светлина на практика достига само до двете трети, а една трета се намира ефективно в сянка.

Към момента едно от вече взетите и изпълнени решения за апартамента – и в частност двете спални – беше поставянето под тавана на профили за лед-осветление и боядисването на тавана в наситено, искрящо бяло. Все още почти никакви други интериорни решения не са взети до момента, така че ще имаме още много поводи да разказваме.

Спалня с врата или спалня с легло?

Дори и на по-голямата от двете спални, площта е такава, че трудно може да се сложи голямо, хубаво двойно легло и със сигурност това е на цената на компромис с неща като нощни шкафчета или ракла до главата.  Поставянето на легло дори само с размери 160 на 200 вече постави ситуацията така: „или легло, или отваряща се врата“. В другата, по-малка по размери, спалня ситуацията беше още по-зле, а и в определената за дневна трета стая по други причини – също. Това предопредели решението в три от четирите помещения да се мисли за плъзгащи се врати.

За оптимално и уютно разположение на двойното легло определихме тъмния ъгъл на стаята. Това означаваше обаче, че за да има в спалнята някакво гардеробче, то може да стои само на една от двете стени граничещи с прозореца, т.е. гардеробче на цената на известно намаляване на просвета и гледката. Избрахме това да е късата стена, т.е. в близост до леглото, така че на най-дългата стена на помещението да сложим красив фототапет, който да служи притегателно за вниманието и да компенсира за разните други интериорни неудачи.

Спалня с прозорец или спалня с гардероб?

И тъй като ще стои на практика пред прозореца, няма как гардеробът да е стандартно дълбок. Ще трябва да търсим нестандартно поръчково решение за плитък гардероб с някакви хитроумни решения за оптимално използване на пространство. Например, ще се наложи стандартната релса за окачалки да се замени с перпендикулярен на вратичката изтеглящ се лост. Тук все още сме много далеч от взимането на детайлни, конкретни решения, но Вероятно и тук ще се наложи вратите на гардероба да са плъзгащи се или сгъваеми, като и двете опции ми харесват, но само едната позволява огледало в цял ръст. :)

И все пак, едно плитко и не много дълго гардеробче пак няма да е достатъчно за нуждите ни. По тази причина като едно възможно допълнително решение обмисляме поставянето високо над леглото на още един шкаф за дрехи. Оказва се, че в тази връзка е измислено едно хитро приспособление за високо разположени шкафове за дрехи, така нареченият „асансьор за дрехи“.

И разни други детайли в спалнята, без които можем или не можем.

При всички така описани обстоятелства, стана ясно, че за тоалетка и прочее женски капризи няма да има място в тази стая – а май и изобщо никъде в апартамента. :) Не сме се отказали обаче в оставащото място да успеем да организираме поне някакво компактно работно местенце. Засега изглежда, че ще успеем да организираме място за едно нощно шкафче.

Това, което знаем със сигурност е, че не искаме телевизор в спалнята. Предпочитаме картини!

И така, както става ясно дотук, този блогпост ще е с продължения. :) Ще разкажем подробно за всеки един от аспектите на интериора, когато стигнем до него, а именно (и не непременно в посочения ред):

• изборът на цветове
• подовото покритие
• плъзгащата се врата
• леглото
• гардеробът
• осветлението
• и всичко останало