1. Чувствам се страхотно.

Не само, че не се чувствам като парцал след кръводаряване, но и получавам прилив на енергия. Кръводаряването стимулира производството на нови червени кръвни телца: най-малко 6 седмици след даряване пълният обем на червените кръвни телца е възстановен, докато за плазмата са нужни дори само 24 часа. Нещо повече: даряването помага за поддържането на баланс на желязото в организма и повишава съпротивителните сили.

️ 2. С кръводаряването върви и мини-процедура по преглед на основни параметри на здравословното състояние.

Хемоглобинът ми днес беше 140 (при норма 125), което е супер! Кръвното ми също беше 140/90 – това не е пречка за даряването, но понеже обичайното ми кръвно е 120/80, а по-високо кръвно направих и преди два дни, може би е повод да се заема по-сериозно с въпроса.

️ 3. Моята кръв е ценна.

Аз съм кръвна група 0 (-). Това ще рече, че съм универсален донор и кръвта ми може да се ползва за всички (и това е изборът при спешни кръвопреливания, когато кръвната група на реципиента няма време точно да се определи). В същото време обаче аз и другите като мен можем да получавам само от други донори с кръвна група 0 (-).

И сега малко актуална статистика: докато нулевата група е втората най-разпространена в България (31,79%), то нулева отрицателна имат само 4,40% от хората, т.е. това е третата най-рядка след В (-) с 2,22% и AB (-) с 1,07%. Данните са от изследване на над 40 000 пациента, в което участвам и скоро ще бъде публикувано.

4. Кръводаряването спасява живот.

Не съществува друг начин за набавяне на кръв и кръвни съставки – кръводаряването е единственият начин. Доброволните кръводарители в България (и в световен мащаб) са много малко, много по-малко отколкото са годните кръводарители и много по-малко отколкото е обективната необходимост от кръв в болниците.

5. И, не на последно място…

това е най-бързият начин за сваляне на килограми.

Хората се присещат за кръводаряване, едва когато те или техни близки имат необходимост. А това може да се превърне в редовна практика за всеки, чийто здравен статус го позволява. Мъжете могат да даряват 5 до 6 пъти в годината, жените – до 4 пъти, с разстояние от 2 месеца между две дарявания. 6 месеца след хирургическа интервенция не може да се кръводарява. Затова за мен това беше едва второто ми кръводаряване тази година. Живот и здраве, ще имам време и за трето.

Източници за четене:

1. How your body replaces blood. NHS Blood and Transplant
2. Често задавани въпроси. Национален център по трансфузионна хематология
3. Facts About Blood and Blood Types. American Red Cross

Този текст беше оригинално пост във Facebook. Благодарение на Жюстин, която също редовно кръводарява и също е писала по темата, се появява и тук.

Страшно трудно ми е докато пиша този текст. А можех вече и да съм го написала: още на 28 януари, когато случайността ме направи неволна спънка в дарителската кампания с „даряващия щастие“ камък бероний. Сигурно много псувни и подигравки съм отнесла него ден (много повече отколкото така или иначе прочетох), когато изтрих статията за берония от Уикипедия. Случайността обаче си знае работата, защото това изтриване беше единственото правилно нещо, което можех и трябваше да направя. И тук ще се опитам да обясня защо. Има още →

„Окървавеното лице на протеста“ е на път да задмине по популярност никнейма ѝ „Letiashtata Kozzila Errato“. А той и така е доста популярен в определени среди на „интернет лумпени“: във Фейсбук Елисавета има 580 последователя към днешна дата. Изумително е обаче как само за няколко дни, докато снимката с нараненото ѝ лице обикаляше всички медии, се сдоби и с още толкова хейтъри, и то далеч не само в най-долнопробните издания. Не смятам да цитирам и коментирам глупостите, които са изприказвали за нея хора, които не я познават и могат само да съжаляват за това. Но не мога и да не им кажа няколко думи наопаки. Има още →

И така, вече е 100% сигурно. Имам билет, от онзи ден имам и виза, от август до октомври ще бъда на научен обмен в Кейптаун, ЮАР. Вълнуващо! След като приключих с най-важните служебни дела тази седмица, последните десетина дни до заминаването си ще отдам на събиране на багаж и, естествено, като най-важната част от багажа – и колекция от книги за четене и препрочитане по време на престоя си.

Много ми се прищя тия дни да си препрочета детската любов – Ремарк. Имам доста от нещата му, превеждани на български, но няма как да помъкна дори и само двата му романа, които обичам най-много. Заради ограничението в теглото на багажа, повечето или всички книги, които взема, ще трябва да са електронни. Така че планирам да си изтегля десетина книги от „Моята библиотека“.

Или поне така планирах да направя.

До тази сутрин, Има още →

От 2007 година, когато се запознахме покрай доброволчеството си в Уикипедия, почти всеки път, когато Нева Ми се завърти в България, се опитваме да се видим наживо и да си побърборим. Срещите с Нева са зареждащи както сами по себе си, така и с прекрасните хора около нея, с които си струва човек да се запознае. Нева е генератор както на блестящи и прецизни преводи (плюс серията „Кратки разкази завинаги“), така и на нестандартни идеи от всякакъв порядък. Една от тези ѝ нестандартни идеи беше за мястото на срещата ни днес… Има още →