Архив на категория: доброволчество и дарителство

Бероният. Поглед от Уикипедия

Страшно трудно ми е докато пиша този текст. А можех вече и да съм го написала: още на 28 януари, когато случайността ме направи неволна спънка в дарителската кампания с „даряващия щастие“ камък бероний. Сигурно много псувни и подигравки съм отнесла него ден (много повече отколкото така или иначе прочетох), когато изтрих статията за берония от Уикипедия. Случайността обаче си знае работата, защото това изтриване беше единственото правилно нещо, което можех и трябваше да направя. И тук ще се опитам да обясня защо. Има още

Защо не познават Елисавета

„Окървавеното лице на протеста“ е на път да задмине по популярност никнейма ѝ „Letiashtata Kozzila Errato“. А той и така е доста популярен в определени среди на „интернет лумпени“: във Фейсбук Елисавета има 580 последователя към днешна дата. Изумително е обаче как само за няколко дни, докато снимката с нараненото ѝ лице обикаляше всички медии, се сдоби и с още толкова хейтъри, и то далеч не само в най-долнопробните издания. Не смятам да цитирам и коментирам глупостите, които са изприказвали за нея хора, които не я познават и могат само да съжаляват за това. Но не мога и да не им кажа няколко думи наопаки. Има още

Моята библиотека. Без кавичките

И така, вече е 100% сигурно. Имам билет, от онзи ден имам и виза, от август до октомври ще бъда на научен обмен в Кейптаун, ЮАР. Вълнуващо! След като приключих с най-важните служебни дела тази седмица, последните десетина дни до заминаването си ще отдам на събиране на багаж и, естествено, като най-важната част от багажа – и колекция от книги за четене и препрочитане по време на престоя си.

Много ми се прищя тия дни да си препрочета детската любов – Ремарк. Имам доста от нещата му, превеждани на български, но няма как да помъкна дори и само двата му романа, които обичам най-много. Заради ограничението в теглото на багажа, повечето или всички книги, които взема, ще трябва да са електронни. Така че планирам да си изтегля десетина книги от „Моята библиотека“.

Или поне така планирах да направя.

До тази сутрин, Има още

Храна за душата

От 2007 година, когато се запознахме покрай доброволчеството си в Уикипедия, почти всеки път, когато Нева Ми се завърти в България, се опитваме да се видим наживо и да си побърборим. Срещите с Нева са зареждащи както сами по себе си, така и с прекрасните хора около нея, с които си струва човек да се запознае. Нева е генератор както на блестящи и прецизни преводи (плюс серията „Кратки разкази завинаги“), така и на нестандартни идеи от всякакъв порядък. Една от тези ѝ нестандартни идеи беше за мястото на срещата ни днес… Има още