Архив на: vassia

Уикипедия като супа от камъчета

… Това се случи преди много години, беше в средата на януари. Един странник минаваше през нашето село, и не носеше със себе си нищо друго освен един празен казан на гърба си. Беше гладен, ала му казахме, че нямаме какво да му дадем; нашите килери също бяха полупразни, а до края на зимата имаше още много време. Който пък можеше да откъсне нещо от залъка си, не искаше, защото му нямаше вяра. Рекохме му, върви си по пътя, добри човече, ще стигнеш някое друго село, където ще ти дадат храна, ние тук нямаме.

 Той обаче накладе огън на мегдана, сложи казана над огъня, сипа вода в него и пусна на дъното няколко шепи камъчета. Наобиколихме и ние да гледаме и гледахме недоверчиво; не можахме да им се начудим каква е тази работа. Супата от камъчета, каза странникът, и така става вкусна, но само с малко зеленчук и подправки ще стане наистина чудна. Чудна супа, тъй рече странникът, и ако ми дадете малко подправки, ще ви гостя и вас, ще си я поделим. Е, щом е само за подправки, рекохме си, все някакви подправки ще намерим да ти дадем, страннико, пък нека ти стане супата, да я видим, да си я поделим. И така един даде картофче, друг донесе морковки, трети – масълце, четвърти – гъбки, пети – лук и мерудийка. И наистина, накрая стана супа за чудо и приказ – питателна, вкусна, ароматна, изобилна. Необикновена супа – от камъчета…

 

Разказвам тази история, за да напомня, че много неща в живота – от дълбока древност та до днес, са се случили и се случват благодарение на споделянето между хората. Когато много хора споделят помежду си дори и малко от онова, което притежават, постигат заедно много повече, отколкото всеки поотделно някога би успял да постигне. Много постижения в историята на човечеството са се случвали като супа от камъчета.

И едно от нещата днес, които хиляди хора по света заедно правим, вече шестнадесет години, е Уикипедия. Хиляди хора споделят с човечеството своите знания в различни области и на различни езици. Хиляди хора даряват снимки и мултимедийно съдържание, което създават. Хиляди хора допринасят със своите умения за програмиране, с правописни корекции и грижовно внимание към чуждия труд, със способностите си да мислят критично, да спорят, да общуват и да разрешават конфликти, или допринасят с достъпа си до бази данни, до специализирани академични източници, до редки библиофилски издания, до архиви и музейни колекции… Хиляди хора добавят по нещичко в тази огромна дигитална супа, и утоляват не само своя глад, но и глада на цялото човечество.

А камъчетата? Да, понякога лъжицата загребва и по някое камъче. Точно колкото да ни напомни, че имаме още да се погрижим за нашата обща супа. Уикипедия. :)

Едно уикидетективско разследване

Един от онези случаи, в които трябва да приложиш всичко научено от детективските романи, за да напишеш статия в Уикипедия…

Статията е за Цанко Цанков, водещ диригент от времето между двете световни войни и ректор на Националната музикална академия между 1940 и 1943 година, съосновател на Дружеството на българските компанисти, което по-късно прераства в Съюз на българските композитори. Накратко, значим човек, който обаче вероятно по политически причини, тъй като е племенник на мин.-председателя Александър Цанков, е бил буквално изличен от енциклопедиите.

Информацията за Цанков събирах целия ден, буквално дума по дума и цифра по цифра от всякакви източници – на български, английски и немски, в които е бил споменаван само мимоходом. Между два от източниците имаше включително и разминаване на годината на раждане от цели 18 години!

Изключително странно е чувството да възстановяваш един цял човешки живот по откъслечни споменавания от странични наблюдатели. Оказа се, обаче, че вестникарска снимка на Цанко Цанков в архивите на Стефан Македонски съм била сканирала още през април 2012 година, благодарение на сътрудничеството ни с ДА „Архиви“. Само една вестникарска изрезка, но всъщност още една следа, която може да бъде проучена и да хвърли допълнителна светлина върху живота му.

Помагач и идеен вдъхновител за статията е Никола, който преди няколко дни написа статия за брата на Цанко, Асен Цанков – спортист и музикален деец – и който вчера ме изръчка в написването. Каква беше изненадата ми, когато забелязах, че рождената дата на Цанко е точно днешната, 8 май, през 1899 година.

#100wikidays.100

100 статии, 100 уикидни.

Един много дълъг годеж. Буквално. Най-дългият.

Благодаря на всички, които бяха с мен, четейки, харесвайки, споделяйки, редактирайки и сами започвайки предизвикателството.

#100wikidays. 097

Винаги е интригуващо, когато някой ти каже, че е прочел някакво стихотворение и си е помислил точно за теб. Това в случая се превърна във вдъхновение да напиша статия за авторката на това стихотворение … и да го преведа и самото него на български.

Авторката е Алиша Столингс, все още непревеждана на български, с едно изключение. И изключението се нарича „Утешение за Тамар“ (източник).

Consolation for Tamar

on the occasion of her breaking
an ancient pot

You know I am no archeologist, Tamar,
And that to me it is all one dust or another.
Still, it must mean something to survive the weather
Of the Ages—earthquake, flood, and war—

Only to shatter in your very hands.
Perhaps it was gravity, or maybe fated—
Although I wonder if it had not waited
Those years in drawers, aeons in distant lands,

And in your fingers’ music, just a little
Was emboldened by your blood, and so forgot
That it was not a rosebud, but a pot,
And, trying to unfold for you, was brittle.

Утешение за Тамар

по повод на това, че строшила
едно старинно гърне

Ти знаеш че не съм археолог, Тамар,
За мен е само шепа прах. Обаче
Все нещо трябвало е и да значи
Да устои с години трусове, войни, порой, пожар –

И всичко само да се счупи точно в твоята ръка.
Дали от гравитация, или от провидение –
Макар че чудя се какво било е и това търпение –
Години по долапите, епохи – във пръстта,

Докато чуло музика във пръстите ти, и кръвта ти
Кураж му вляла, то забравило, че не е
Напъпил розов цвят, ами гърне, и
За теб опитало да цъфне в крехкостта си.

#100wikidays. 096

Сузет Джордан (Suzette Jordan) е индийка от Колката, оцеляла жертва на групово изнасилване, разкрила впоследствие самоличността си и станала известна активистка за правата на жените и лидер на движението срещу сексуалното насилие в Индия.

#100wikidays. 095

За да има едно читаво място на български, откъде журналистите да преписват визитката на тази млада дама. Юлия Реда, чието име се надявам, че тепърва ще чуваме често и по повод успехите ѝ (които ще са успехи и за всички нас)

#100wikidays. 094

Благодарение на Асаф, днес научих за финландеца Озмо Антеро Уио и за неговите закони за комуникацията.

Колебая се кой ми е любимият. Дали „2. Ако съобщението може да бъде интерпретирано по няколко начина, то ще бъде интерпретирано по начина, който максимизира щетите.“… Или „4. Колкото повече комуникираме, толкова п̀о на зле върви комуникацията.“…

Така де, няма значение, каквото и да кажа, няма да ме разберете… :-)