1. Чувствам се страхотно.

Не само, че не се чувствам като парцал след кръводаряване, но и получавам прилив на енергия. Кръводаряването стимулира производството на нови червени кръвни телца: най-малко 6 седмици след даряване пълният обем на червените кръвни телца е възстановен, докато за плазмата са нужни дори само 24 часа. Нещо повече: даряването помага за поддържането на баланс на желязото в организма и повишава съпротивителните сили.

️ 2. С кръводаряването върви и мини-процедура по преглед на основни параметри на здравословното състояние.

Хемоглобинът ми днес беше 140 (при норма 125), което е супер! Кръвното ми също беше 140/90 – това не е пречка за даряването, но понеже обичайното ми кръвно е 120/80, а по-високо кръвно направих и преди два дни, може би е повод да се заема по-сериозно с въпроса.

️ 3. Моята кръв е ценна.

Аз съм кръвна група 0 (-). Това ще рече, че съм универсален донор и кръвта ми може да се ползва за всички (и това е изборът при спешни кръвопреливания, когато кръвната група на реципиента няма време точно да се определи). В същото време обаче аз и другите като мен можем да получавам само от други донори с кръвна група 0 (-).

И сега малко актуална статистика: докато нулевата група е втората най-разпространена в България (31,79%), то нулева отрицателна имат само 4,40% от хората, т.е. това е третата най-рядка след В (-) с 2,22% и AB (-) с 1,07%. Данните са от изследване на над 40 000 пациента, в което участвам и скоро ще бъде публикувано.

4. Кръводаряването спасява живот.

Не съществува друг начин за набавяне на кръв и кръвни съставки – кръводаряването е единственият начин. Доброволните кръводарители в България (и в световен мащаб) са много малко, много по-малко отколкото са годните кръводарители и много по-малко отколкото е обективната необходимост от кръв в болниците.

5. И, не на последно място…

това е най-бързият начин за сваляне на килограми.

Хората се присещат за кръводаряване, едва когато те или техни близки имат необходимост. А това може да се превърне в редовна практика за всеки, чийто здравен статус го позволява. Мъжете могат да даряват 5 до 6 пъти в годината, жените – до 4 пъти, с разстояние от 2 месеца между две дарявания. 6 месеца след хирургическа интервенция не може да се кръводарява. Затова за мен това беше едва второто ми кръводаряване тази година. Живот и здраве, ще имам време и за трето.

Източници за четене:

1. How your body replaces blood. NHS Blood and Transplant
2. Често задавани въпроси. Национален център по трансфузионна хематология
3. Facts About Blood and Blood Types. American Red Cross

Този текст беше оригинално пост във Facebook. Благодарение на Жюстин, която също редовно кръводарява и също е писала по темата, се появява и тук.

разбирам: давиш се, но и трупът изплава.

… а някои удавници морето
така и никога не връща доброволно,
оставя да се носят под вълните
помежду мъртвото и живото вълнение
от сушата на сламка разстояние.
разбирай: на удавниците погребението
е на самите удавници в ръцете.

Мерсин, юни 2019

… Това се случи преди много години, беше в средата на януари. Един странник минаваше през нашето село, и не носеше със себе си нищо друго освен един празен казан на гърба си. Беше гладен, ала му казахме, че нямаме какво да му дадем; нашите килери също бяха полупразни, а до края на зимата имаше още много време. Който пък можеше да откъсне нещо от залъка си, не искаше, защото му нямаше вяра. Рекохме му, върви си по пътя, добри човече, ще стигнеш някое друго село, където ще ти дадат храна, ние тук нямаме.

 Той обаче накладе огън на мегдана, сложи казана над огъня, сипа вода в него и пусна на дъното няколко шепи камъчета. Наобиколихме и ние да гледаме и гледахме недоверчиво; не можахме да им се начудим каква е тази работа. Супата от камъчета, каза странникът, и така става вкусна, но само с малко зеленчук и подправки ще стане наистина чудна. Чудна супа, тъй рече странникът, и ако ми дадете малко подправки, ще ви гостя и вас, ще си я поделим. Е, щом е само за подправки, рекохме си, все някакви подправки ще намерим да ти дадем, страннико, пък нека ти стане супата, да я видим, да си я поделим. И така един даде картофче, друг донесе морковки, трети – масълце, четвърти – гъбки, пети – лук и мерудийка. И наистина, накрая стана супа за чудо и приказ – питателна, вкусна, ароматна, изобилна. Необикновена супа – от камъчета…

Разказвам тази история, за да напомня, че много неща в живота – от дълбока древност та до днес, са се случили и се случват благодарение на споделянето между хората. Когато много хора споделят помежду си дори и малко от онова, което притежават, постигат заедно много повече, отколкото всеки поотделно някога би успял да постигне. Много постижения в историята на човечеството са се случвали като супа от камъчета.

И едно от нещата днес, които хиляди хора по света заедно правим, вече шестнадесет години, е Уикипедия. Хиляди хора споделят с човечеството своите знания в различни области и на различни езици. Хиляди хора даряват снимки и мултимедийно съдържание, което създават. Хиляди хора допринасят със своите умения за програмиране, с правописни корекции и грижовно внимание към чуждия труд, със способностите си да мислят критично, да спорят, да общуват и да разрешават конфликти, или допринасят с достъпа си до бази данни, до специализирани академични източници, до редки библиофилски издания, до архиви и музейни колекции… Хиляди хора добавят по нещичко в тази огромна дигитална супа, и утоляват не само своя глад, но и глада на цялото човечество.

А камъчетата? Да, понякога лъжицата загребва и по някое камъче. Точно колкото да ни напомни, че имаме още да се погрижим за нашата обща супа. Уикипедия. :)

Има необходими и достатъчни
условия
за моята любов.

И не всички необходими
са достатъчни.

И не всички достатъчни
са необходими.

Един от онези случаи, в които трябва да приложиш всичко научено от детективските романи, за да напишеш статия в Уикипедия…

Статията е за Цанко Цанков, водещ диригент от времето между двете световни войни и ректор на Националната музикална академия между 1940 и 1943 година, съосновател на Дружеството на българските компанисти, което по-късно прераства в Съюз на българските композитори. Накратко, значим човек, който обаче вероятно по политически причини, тъй като е племенник на мин.-председателя Александър Цанков, е бил буквално изличен от енциклопедиите.

Информацията за Цанков събирах целия ден, буквално дума по дума и цифра по цифра от всякакви източници – на български, английски и немски, в които е бил споменаван само мимоходом. Между два от източниците имаше включително и разминаване на годината на раждане от цели 18 години!

Изключително странно е чувството да възстановяваш един цял човешки живот по откъслечни споменавания от странични наблюдатели. Оказа се, обаче, че вестникарска снимка на Цанко Цанков в архивите на Стефан Македонски съм била сканирала още през април 2012 година, благодарение на сътрудничеството ни с ДА „Архиви“. Само една вестникарска изрезка, но всъщност още една следа, която може да бъде проучена и да хвърли допълнителна светлина върху живота му.

Помагач и идеен вдъхновител за статията е Никола, който преди няколко дни написа статия за брата на Цанко, Асен Цанков – спортист и музикален деец – и който вчера ме изръчка в написването. Каква беше изненадата ми, когато забелязах, че рождената дата на Цанко е точно днешната, 8 май, през 1899 година.