И така, малко смело и безразсъдно започнах да разказвам за приятните неволи по обзавеждането на предизвикателното по форми и размери апартаментче на Емо, върху което аз се упражнявам като wannabe интериорен дизайнер. Споделянето на линка във Фейсбук отвори поле за дискусия и някои от въпросите и отговорите ще повторя и тук за пълнота.

• Апартаментът е във Варна и към момента не е замислен за постоянно целогодишно живеене, а за пребиваване през лятото и канене на гости за плаж и почивка. Това обяснява някои решения, свързани с гардеробите и пространството за съхранение на вещи. Не че нямаме нужда от такива пространства, но изглежда ще са под очакванията на много хора. (Отделно от това, аз поне не обичам да поддържам голям гардероб и като се привържа към някоя дреха, трябва да стане на парцал за пода, че да я изхвърля от гардероба и живота си. :) )
• Можем да работим по него само през лятото, което прави трудно стиковането с майстори. (Въобще, по-добре да не отварям темата за нашия опит с майстори, да обобщя само така: предпочитаме колкото се може повече от нещата да си правим сами.) 
• И много важното уточнение, че апартаментът така или иначе не е мой, а на Емо, и някои от решенията за това как да бъде устроен и обзаведен, вече са били взети от него или са били обект на дългогодишно обмисляне от негова страна. Аз с моите хрумвания срещам понякога хладен интерес, друг път — категоричен отпор :) но пък за някои идеи явно успявам да се аргументирам достатъчно добре, за да ги приеме и Емко като свои.

И така, да оправдая заглавието и да се върна обратно на темата за малките L/Г-образни стаи.

Ако има един съвет, който бих си позволила да дам…

… е, че когато трябва да решиш — в цветове, осветление, мебели и функционалности — едно пространство, което е толкова малко и криво като нашето, става още по-важно да мислиш за всички неща едновременно от самото начало. Тук стройният последователен алгоритъм е лукс, с който не разполагаш. Решенията за някои неща, които обичайно се оставят за „по-нататък“, не просто трябва да се вземат още в началото, а всъщност предопределят изборите, които обичайно се правят първи.

В курса по интериорен дизайн, който си подарих за рождения ден миналата година, ставаше дума за това, че подходът трябва да е интегрален и поначало да се стреми да отчита всички фактори едновременно. Започнах да осъзнавам в пълнота колко трудно е да се следва този подход едва когато сериозно започнахме да пристъпваме в действия по апартамента. Но пък така си обясних как може да са се появили на бял свят понятия като програмиране с ограничения, комбинаторна оптимизация или така сладко нареченото „проклятие на размерността“ — все неща, които интериорните дизайнери сигурно никога няма да научат и не са чували, че съществуват. :)

Примерът с дневната

Ще дам пример с дневната, за която преди да се замислим за основната мебел в него — дивана — все още в блажено неведение си размишлявахме за цвета, в който да боядисаме стените ѝ. Това е много светла стая, викахме си, с големи южни прозорци, която ще изтърпи дори някой по-наситен, „заявяващ се“ цвят. Възможностите за цветовете са толкова много в случая… А дали да не сложим акцентна стена? Или коркова стена? Или стенни 3D панели? Нещо по-така, нещо по-иначе?…

Всички тези наивни разсъждения за безграничните възможности на дневната отидоха на вятъра в момента, в който обърнахме задачата и започнахме да я решаваме като задача за удовлетворяване на ограничения. :)

Дневната за малко щеше да е правоъгълна, около 3 на 3.5 м, ако не беше коминът в единия ъгъл и една чупка с прозорец в другия, които при все че прилежат на ъгли по едната стена, не са с еднакви ширини и се разминават с малко. Заради преходната част към другата част от жилището, до която визуално има достъп от всяка точка в дневната и заради двата еднакви френски прозореца, които доминират цялата южната стена, разглеждаме дневната и прехода като едно цялостно L/Г-образно пространство. 

За да подсилим усещането, че дневна и преход са едно цяло, още миналата година поставихме таванни профили за скрито LED-осветление (по-конкретно този модел за дневната и този за спалнята и гостната). Смятаме да повторим това усещане за цялост и в избора на подов ламинат, но… абе, нека се докараме до там, ще е тема на друг блогпост. :)

Разминаващите се с малко комин и малък ъглов прозорец в дневната оставят една трудно използваема ниша в стената (която също ще я обговорим в бъдеще), и оптимални размери за дивана макс. 260 см по ширина и макс. 170 см за лежанката (която може да е само лява, дясна ще задръсти прехода и ще се блъскаме в нея). Отделно трябва да се внимава и за височината на облегалка и подлакътник, за да не се „сбият“ с единствено отварящото се от тази страна крило на френския прозорец. (И това за височината мислено все още в перспективата, когато някога на този неравен под се появи замазка, подова положка и ламинат, т.е. всичко се вдигне с едни още неопределени 2-2.5 см нагоре в пространството.)

Лошото в тази задача е, че трябва да внимаваш за всички известни и неизвестни ограничения и да ги сложиш в уравнението още в началото. Хубавото е, че когато отчетеш всички фактори, изборът на възможности всъщност се свежда до 2-3 (от 200-300 съществуващи, между които иначе трябва да се колебаеш). 

И така, след детайлен преглед на няколкото сайта на мебелни магазини с шоуруми във Варна, се спряхме и на най-вероятния кандидат за диван в нашата малка и опака :) дневна. Измежду шестте му цветови варианта, харесахме кафяво+бежово за дамаска. А след като вече имаме диван, вече може да мислим и за цвета на стените и пода — нещо, което при други условия сигурно щяхме да решим на първо място.

Цената

Цената на обзавеждането на малка и L/Г-образна стая не се измерва само в пари. Плаща се цена и в нерви, защото почти нищо не остава накрая от първоначалните мечтателни представи за това как искаш да изглежда дома ти, когато започнеш да мериш всяка чупка в стената и отстоянието до всеки контакт, отвор на тръба или извод за крушка. :)

Но най-важно е времето. Цената, която плащаш, е преди всичко времето за планиране и съобразяване още от началото на всички константи и променливи в задачата. Ако и не обзавеждаш дома, в който трябва да заживееш час по-скоро, рискуваш начинанието да се превърне в един „вечен септември“, в който плановете ти постоянно ще се усъвършенстват и никога няма да се изпълняват. В главата ти ще идват все по-нови, по-свежи идеи или ще се оправдаваш с това, че на пазара излизат нови по-добри строителни материали или по-хитроумно измислени мебели.

И така шест години по-късно още да си на замазка и шпакловка и разликата ще е само, че междувременно са минали шест години. :)

Вече за трета година пред мен  – а пред Емко за шеста – стои въпросът за завършването на един апартамент, купен „на замазка и шпакловка“, в който две от четирите помещения са спални със сравнително малка площ и L/Г-образна форма. Месеци наред се занимавам с търсене онлайн на вдъхновения и съвети как да се подходи към цветовите решения, осветлението, избора и разпределението на мебелите в тези две стаи, но за съжаление повечето съвети, които човек може да намери онлайн, все са се оказвали неприложими в нашия случай.

Защо неприложими?

Обикновено в сайтовете за интериорен дизайн L/Г-образното пространство се разглежда като едно голямо помещение, понякога почти цялата апартаментна площ, в което могат да бъдат обособени кътове – кухня/трапезария/дневна или дневна/спалня и с което може да се варира в сравнително широки граници.

Наблюдението ми, е, че когато се говори за L/Г-образно (или изобщо неправилно по форма) пространство, то не се разглежда като толкова малко по размери, а когато се говори за малко пространство, то не се разглежда като толкова неправилно. :)

Тъй като това са сайтове на архитектурни бюра или блогове на професионални интериорни дизайнери, които ползват софтуер за 3D визуализации с безгранични възможности, представените в тях проекти обикновено са идеализирани ситуации, в които явно не съществуват много от пречките и ограниченията, които реално съществуващото пространство неминуемо съдържа.

А нашият случай е именно такъв – реално съществуващ и с множество незаобиколими проблеми и предизвикателства.

Нашият случай

Схема на апартамента. Като за картинка, направена на PowerPoint от wannabe интериорен дизайнер като мен, не е чак толкова зле :)

Ето и какви са били обективните ограничения, които затрудняват днес вземането на решенията за апартамента, и конкретно тези две стаи:

• сградата е строена през 2008/2009 г., т.е. по време на световна финансова и икономическа криза, при която строителят си е поспестил от всичко, от което е можело да се спести.
• апартаменът е с общ квадратура 60 кв.м., 4 помещения и 2 бани, по форма е П-образен, като в средата между двете части на жилището са стълбището и асансьорната шахта. Тясното коридорче, което играе ролята на свързващо звено за двете части на апартамента, е на предната фасада на сградата, която гледа към улицата и е с френски прозорци с южно изложение, а спалните са в двата края на П-то. С други думи, кел файда, че имаш френски прозорци, ако половината от тях са преходно пространство, в което не можеш да седнеш и да се насладиш на гледката.
• сградата е строена на малък терен, на калкан с други вече съществуващи околни сгради, и с оглед да не се закрива периферната гледка на съседите, част от пространството не е било усвоено – това обяснява L/Г-образната форма на двете спални, които гледат към вътрешния двор:  около 1/4 от площта на всяко от двете помещения изглежда „отхапана“, с цел да не се закрива напълно гледката на живущите от двете съседни кооперации.
• прозорците и на двете стаи са разположение на най-късата стена на помещението и естествената светлина на практика достига само до двете трети, а една трета се намира ефективно в сянка.

Към момента едно от вече взетите и изпълнени решения за апартамента – и в частност двете спални – беше поставянето под тавана на профили за лед-осветление и боядисването на тавана в наситено, искрящо бяло. Все още почти никакви други интериорни решения не са взети до момента, така че ще имаме още много поводи да разказваме.

Спалня с врата или спалня с легло?

Дори и на по-голямата от двете спални, площта е такава, че трудно може да се сложи голямо, хубаво двойно легло и със сигурност това е на цената на компромис с неща като нощни шкафчета или ракла до главата.  Поставянето на легло дори само с размери 160 на 200 вече постави ситуацията така: „или легло, или отваряща се врата“. В другата, по-малка по размери, спалня ситуацията беше още по-зле, а и в определената за дневна трета стая по други причини – също. Това предопредели решението в три от четирите помещения да се мисли за плъзгащи се врати.

За оптимално и уютно разположение на двойното легло определихме тъмния ъгъл на стаята. Това означаваше обаче, че за да има в спалнята някакво гардеробче, то може да стои само на една от двете стени граничещи с прозореца, т.е. гардеробче на цената на известно намаляване на просвета и гледката. Избрахме това да е късата стена, т.е. в близост до леглото, така че на най-дългата стена на помещението да сложим красив фототапет, който да служи притегателно за вниманието и да компенсира за разните други интериорни неудачи.

Спалня с прозорец или спалня с гардероб?

И тъй като ще стои на практика пред прозореца, няма как гардеробът да е стандартно дълбок. Ще трябва да търсим нестандартно поръчково решение за плитък гардероб с някакви хитроумни решения за оптимално използване на пространство. Например, ще се наложи стандартната релса за окачалки да се замени с перпендикулярен на вратичката изтеглящ се лост. Тук все още сме много далеч от взимането на детайлни, конкретни решения, но Вероятно и тук ще се наложи вратите на гардероба да са плъзгащи се или сгъваеми, като и двете опции ми харесват, но само едната позволява огледало в цял ръст. :)

И все пак, едно плитко и не много дълго гардеробче пак няма да е достатъчно за нуждите ни. По тази причина като едно възможно допълнително решение обмисляме поставянето високо над леглото на още един шкаф за дрехи. Оказва се, че в тази връзка е измислено едно хитро приспособление за високо разположени шкафове за дрехи, така нареченият „асансьор за дрехи“.

И разни други детайли в спалнята, без които можем или не можем.

При всички така описани обстоятелства, стана ясно, че за тоалетка и прочее женски капризи няма да има място в тази стая – а май и изобщо никъде в апартамента. :) Не сме се отказали обаче в оставащото място да успеем да организираме поне някакво компактно работно местенце. Засега изглежда, че ще успеем да организираме място за едно нощно шкафче.

Това, което знаем със сигурност е, че не искаме телевизор в спалнята. Предпочитаме картини!

И така, както става ясно дотук, този блогпост ще е с продължения. :) Ще разкажем подробно за всеки един от аспектите на интериора, когато стигнем до него, а именно (и не непременно в посочения ред):

• изборът на цветове
• подовото покритие
• плъзгащата се врата
• леглото
• гардеробът
• осветлението
• и всичко останало

1. Чувствам се страхотно.

Не само, че не се чувствам като парцал след кръводаряване, но и получавам прилив на енергия. Кръводаряването стимулира производството на нови червени кръвни телца: най-малко 6 седмици след даряване пълният обем на червените кръвни телца е възстановен, докато за плазмата са нужни дори само 24 часа. Нещо повече: даряването помага за поддържането на баланс на желязото в организма и повишава съпротивителните сили.

️ 2. С кръводаряването върви и мини-процедура по преглед на основни параметри на здравословното състояние.

Хемоглобинът ми днес беше 140 (при норма 125), което е супер! Кръвното ми също беше 140/90 – това не е пречка за даряването, но понеже обичайното ми кръвно е 120/80, а по-високо кръвно направих и преди два дни, може би е повод да се заема по-сериозно с въпроса.

️ 3. Моята кръв е ценна.

Аз съм кръвна група 0 (-). Това ще рече, че съм универсален донор и кръвта ми може да се ползва за всички (и това е изборът при спешни кръвопреливания, когато кръвната група на реципиента няма време точно да се определи). В същото време обаче аз и другите като мен можем да получавам само от други донори с кръвна група 0 (-).

И сега малко актуална статистика: докато нулевата група е втората най-разпространена в България (31,79%), то нулева отрицателна имат само 4,40% от хората, т.е. това е третата най-рядка след В (-) с 2,22% и AB (-) с 1,07%. Данните са от изследване на над 40 000 пациента, в което участвам и скоро ще бъде публикувано.

4. Кръводаряването спасява живот.

Не съществува друг начин за набавяне на кръв и кръвни съставки – кръводаряването е единственият начин. Доброволните кръводарители в България (и в световен мащаб) са много малко, много по-малко отколкото са годните кръводарители и много по-малко отколкото е обективната необходимост от кръв в болниците.

5. И, не на последно място…

това е най-бързият начин за сваляне на килограми.

Хората се присещат за кръводаряване, едва когато те или техни близки имат необходимост. А това може да се превърне в редовна практика за всеки, чийто здравен статус го позволява. Мъжете могат да даряват 5 до 6 пъти в годината, жените – до 4 пъти, с разстояние от 2 месеца между две дарявания. 6 месеца след хирургическа интервенция не може да се кръводарява. Затова за мен това беше едва второто ми кръводаряване тази година. Живот и здраве, ще имам време и за трето.

Източници за четене:

1. How your body replaces blood. NHS Blood and Transplant
2. Често задавани въпроси. Национален център по трансфузионна хематология
3. Facts About Blood and Blood Types. American Red Cross

Този текст беше оригинално пост във Facebook. Благодарение на Жюстин, която също редовно кръводарява и също е писала по темата, се появява и тук.

разбирам: давиш се, но и трупът изплава.

… а някои удавници морето
така и никога не връща доброволно,
оставя да се носят под вълните
помежду мъртвото и живото вълнение
от сушата на сламка разстояние.
разбирай: на удавниците погребението
е на самите удавници в ръцете.

Мерсин, юни 2019

… Това се случи преди много години, беше в средата на януари. Един странник минаваше през нашето село, и не носеше със себе си нищо друго освен един празен казан на гърба си. Беше гладен, ала му казахме, че нямаме какво да му дадем; нашите килери също бяха полупразни, а до края на зимата имаше още много време. Който пък можеше да откъсне нещо от залъка си, не искаше, защото му нямаше вяра. Рекохме му, върви си по пътя, добри човече, ще стигнеш някое друго село, където ще ти дадат храна, ние тук нямаме.

 Той обаче накладе огън на мегдана, сложи казана над огъня, сипа вода в него и пусна на дъното няколко шепи камъчета. Наобиколихме и ние да гледаме и гледахме недоверчиво; не можахме да им се начудим каква е тази работа. Супата от камъчета, каза странникът, и така става вкусна, но само с малко зеленчук и подправки ще стане наистина чудна. Чудна супа, тъй рече странникът, и ако ми дадете малко подправки, ще ви гостя и вас, ще си я поделим. Е, щом е само за подправки, рекохме си, все някакви подправки ще намерим да ти дадем, страннико, пък нека ти стане супата, да я видим, да си я поделим. И така един даде картофче, друг донесе морковки, трети – масълце, четвърти – гъбки, пети – лук и мерудийка. И наистина, накрая стана супа за чудо и приказ – питателна, вкусна, ароматна, изобилна. Необикновена супа – от камъчета…

Разказвам тази история, за да напомня, че много неща в живота – от дълбока древност та до днес, са се случили и се случват благодарение на споделянето между хората. Когато много хора споделят помежду си дори и малко от онова, което притежават, постигат заедно много повече, отколкото всеки поотделно някога би успял да постигне. Много постижения в историята на човечеството са се случвали като супа от камъчета.

И едно от нещата днес, които хиляди хора по света заедно правим, вече шестнадесет години, е Уикипедия. Хиляди хора споделят с човечеството своите знания в различни области и на различни езици. Хиляди хора даряват снимки и мултимедийно съдържание, което създават. Хиляди хора допринасят със своите умения за програмиране, с правописни корекции и грижовно внимание към чуждия труд, със способностите си да мислят критично, да спорят, да общуват и да разрешават конфликти, или допринасят с достъпа си до бази данни, до специализирани академични източници, до редки библиофилски издания, до архиви и музейни колекции… Хиляди хора добавят по нещичко в тази огромна дигитална супа, и утоляват не само своя глад, но и глада на цялото човечество.

А камъчетата? Да, понякога лъжицата загребва и по някое камъче. Точно колкото да ни напомни, че имаме още да се погрижим за нашата обща супа. Уикипедия. :)

Има необходими и достатъчни
условия
за моята любов.

И не всички необходими
са достатъчни.

И не всички достатъчни
са необходими.

Един от онези случаи, в които трябва да приложиш всичко научено от детективските романи, за да напишеш статия в Уикипедия…

Статията е за Цанко Цанков, водещ диригент от времето между двете световни войни и ректор на Националната музикална академия между 1940 и 1943 година, съосновател на Дружеството на българските компанисти, което по-късно прераства в Съюз на българските композитори. Накратко, значим човек, който обаче вероятно по политически причини, тъй като е племенник на мин.-председателя Александър Цанков, е бил буквално изличен от енциклопедиите.

Информацията за Цанков събирах целия ден, буквално дума по дума и цифра по цифра от всякакви източници – на български, английски и немски, в които е бил споменаван само мимоходом. Между два от източниците имаше включително и разминаване на годината на раждане от цели 18 години!

Изключително странно е чувството да възстановяваш един цял човешки живот по откъслечни споменавания от странични наблюдатели. Оказа се, обаче, че вестникарска снимка на Цанко Цанков в архивите на Стефан Македонски съм била сканирала още през април 2012 година, благодарение на сътрудничеството ни с ДА „Архиви“. Само една вестникарска изрезка, но всъщност още една следа, която може да бъде проучена и да хвърли допълнителна светлина върху живота му.

Помагач и идеен вдъхновител за статията е Никола, който преди няколко дни написа статия за брата на Цанко, Асен Цанков – спортист и музикален деец – и който вчера ме изръчка в написването. Каква беше изненадата ми, когато забелязах, че рождената дата на Цанко е точно днешната, 8 май, през 1899 година.