Три нови предмета

Започнахме тази вечер с Жюстин един разговор за ДЕОС, исках да ѝ споделя някои свои конкретни идеи за политики в области, които живо ме интересуват и може би се вписват и в идеите на Движението. Само че интернетът на Жюси в един момент каза и на двете ни по едно „лека нощ“ и отиде да спи :-) и аз останах да нахвърлям мисли и тук накратко, по-скоро с цел сама да ги структурирам и избистря.

*  *  *

Едната област, разбира се, е образованието. Адски проблемното ни образование, което откъдето и да хванеш да го оправяш, все ще те овикат, че не почваш от най-приоритетното и правилното нещо, докато струва ми се, че там просто трябва да се почне отнякъде, откъдето и да е, и да се кара напред… Та и идеята по-долу няма претенции да е за най-правилното и най-първото нещо за оправяне в образованието. Но и не пречи да си я пусна за обсъждане…   :-)

Още няколко думи за встъпление.

Дълго време – всъщност докато самата аз не почнах да преподавам на студенти – си мислех, че по мое време в училище (т.е. 1989-2000 година) така и не случихме на образование. Моето поколение бяхме може би първите и най-неопитни опитни зайчета: с тоталното пренаписване на учебниците и експериментите на всеки нов министър на просветата, когато нямаше още достъпен интернет с всичките му алтернативни образователни ресурси, в най-кошмарните мутренски години страхът да се прибираш от училище по тъмно, безумната инфлация и скъпотията, с всичките произтичащи от нея компромиси.

И въпреки това, аз днес съм доволна от образованието си и от шансовете, които то ми е дало. За онези от шансовете си, които съм оползотворила, съм благодарна на полученото образование, разбира се, и на семейството ми. За онези, които съм пропуснала, съм си виновна сама. Давам си сметка понякога, колко много неща знам само от наученото в училище, дори и като извадя от сметката вече забравеното и никога незапомненото. Все неща, които днешните деца, при наличието на интернет, не знаят и може би никога няма да научат. Все пак, като тегля чертата, случила съм на образование. Особено и като се сравнявам с (някои от) днешните си студенти.

Но три неща и тогава не се учеха, а май и до ден-днешен не се учат като отделни предмети в училище. А трябва. И то трябва да се учат с практика, с конкретни казуси за решаване, а не като суха теория за назубряне. Защото са знания, които е нужно активно да се упражняват за цял живот напред. Знания, на които – поне нашето поколение – не ни научиха, когато е трябвало. Та поне днешното поколение ученици да ги получат.

  • Икономика/Финанси. Защото е срамота едва излезли от училище, да искат работа с висока заплата, а да не могат да си попълнят вярно данъчната декларация. Или, още по-зле, да нямат идея защо данъците им са важни за държавата, за обществото и за тях самите. За да могат да различават „ляво“ и „дясно“.  И защото младите хора трябва да са наясно какво значи да вземат кредит и да мислят предварително с какви пари ще го погасяват. При какви условия да сключват заеми, ипотеки, договори. Да четат (и разбират) дори ситния шрифт. Да знаят отначало, че накрая всичко се плаща. Да могат управляват парите си умно и да избират да не ги поверяват в нечистоплътни ръце. Да не вярват на „балони“. И още от деца да разберат защо не могат да се задоволят всичките им прищевки, а не да си го припомнят едва когато самите те станат родители. Защото икономиката е това: наука за оскъдността, стойността и избора.
  • Право. Не, не само защото хората трябва да знаят правата си. Това е стара дъвка. Днес вече всеки демонстрира, че си знае правата, с това понякога дори се злоупотребява. А задълженията? А санкциите при неспазване на задълженията или при надвишаване на правата? Едно качествено обучение по право в училище трябва да разяснява какви са правните, и не само, последствия от такива постъпки… А и правата, които уж така добре си знаем – колко често оставаме безучастни, незаинтересовани свидетели, когато политиците с уж дребни поправки в законите и уж в името на нашата сигурност ни ограбват откъм наши изконни права? Едно качествено обучение по право в училище трябва да разяснява какви са правните, и не само, последствия от такова бездействие. И да калибрира усета за справедливост и отговорност.
  • Медицина/Здравословно хранене. За да не се самолекуват, а да търсят мнението на специалисти. Да не се поддават на внушенията на знахари, баячки и хомеопати. За да не започват самоцелни диети. За да не ядат боклуци в лъскави опаковки. За да не забременяват на тринайсет. За да не отказват да се ваксинират. За да разберат, че дори по-важни от лечението са профилактиката и превенцията. За да са съчувствени към хората с увреждания. Дори и само за да не извръщат безучастно или страхливо глава, ако на някой на седалката до тях в автобуса му прилошее, и да знаят дали да му подадат вода или бонбон. Защото трябва да могат да оказват първа помощ и това да е въпрос на престиж. И най-вече, за да научат колко крехък е човешкият живот и колко ценно е здравето – и не само техният живот и тяхното здраве, а преди всичко животът и здравето на другите. И да ги уважават, и пазят.

Смея да твърдя, че без значение с какво изберат да продължат да се занимават учениците, завършили с този „допълнителен товар“ от знания,  и трите предмета ще са им дали основни техники и инструменти за оцеляване в живота. И не само за оцеляване, но и за един по-благополучен, по-осмислен и по-здравословен живот. Защото в крайна сметка и в трите предмета всичко се свежда до това:

  • какви са алтернативите,
  • какъв е изборът,
  • какви са последствията.

И понеже това са предмети, за които трябва отделено време в учебната програма, а времето не стига за всичко, то все нещо трябва да се пожертва от другите предмети. И даже не е сложно да се определи какво. Пуснете родителите – ама без много предварителна подготовка ;-) – на подробни тестове по всички предмети, които някога те са учили в училище, и ще се види на средна база кои са активните знания, останали 15-20-25 години след абитуриентския бал, и кои така и повече не са влезли в обръщение.

Ще се ширне място не само за тези три, но сигурно за още пет нови предмета.

2 мнения по „Три нови предмета

  1. dididel

    За предложенията всеки предполагам може да се изкаже и да даде свои. Иначе с трите горепосочени съм съгласен и аз.
    Но най-много ми хареса идеята за теста на родителите – наистина така най-добре ще се види кое от наученото има практическа полза и кое не. Но и това ще повдигне,как да кажа, въпросителни, за всеки предмет,чиито часове се намалят ще се намерят защитници да твърдят,че той е най-важният. Но както казах идеята си я бива.

  2. Комитата

    Аз бих включил и предмет презентационни умения, включващи уроци като писане на CV, писане на статия, резюмиране на статия, изготвяне на презентация със слайдове, презентиране на кауза и прочее

Вашият отговор на dididel Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *