Не стой на гроба ми и не плачи

Тази сутрин започна с едно особено изживяване – преоткриване на нещо, с което съм била в дългогодишна връзка, а за което не съм знаела почти нищо.

Във Фейсбук Нели беше копирала в оригинал едно стихотворение, „Do not stand at my grave and weep“, с автор Мери Елизабет Фрай. Още когато прочетох първите редове, нещо ме бодна: та аз това стихотворение съм го превеждала, и то преди много години! Но за първи път чувам тази за тази Мери и със сигурност не съм я превеждала. Хм.

Но да, превеждала съм стихотворението в края на 1990-те (ще уточня годината, когато си намеря тефтера). Смътно си спомням, че го бях открила в някаква онлайн антология на американската любовната поезия – по онова време се вълнувах от поезия, пишех, превеждах, имам преводи и на други стихове от там. В антологията със сигурност е пишело, че авторът е неизвестен… но все пак това е било времето преди Уикипедия да се появи и да сложи ред в живота. :-)

А ето и каква била историята. Мери Елизабет Фрай (13 ноември 1905 – 15 септември 2004) била домакиня от Балтимор, страстна читателка със забележителна памет. През 1927 година се жени за Клод Фрай, който имал шивашки бизнес, докато тя самата отглеждала и продавала цветя. През 1932 година пише стихотворението си „Не стой на гроба ми и не плачи“ – оригиналът бил върху кафява хартиена пазарска торбичка. В кръга на най-близките ѝ стихотворението толкова се харесало, че тя го преписвала в много екземпляри и им го подарявала. Никога не го е публикувала и не е запазвала авторските си права над него.

Минали години, стихотворението добило широка популярност, но с неизвестен автор – до края на 1990-те, когато Фрай разкрила, че го е написала тя и претенцията ѝ била потвърдена от литературно изследване на Абигейл ван Бюрен от 1998 година.

Горе-долу по същото време, когато и аз съм го превеждала. А ето го в оригинал и в превод.

Do not stand at my grave and weep

Do not stand at my grave and weep
I am not there. I do not sleep.
I am a thousand winds that blow.
I am the diamond glints on snow.
I am the sunlight on ripened grain.
I am the gentle autumn rain.
When you awaken in the morning’s hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circled flight.
I am the soft stars that shine at night.
Do not stand at my grave and cry;
I am not there. I did not die.

Не стой на гроба ми и не плачи

Не стой на гроба ми и не плачи.
Не са склопени моите очи.
Аз съм хиляда вятъра, които пеят.
Аз съм снегът, който с елмази грее.
Аз съм и слънцето над зрелите жита,
и нежната роса през есента.
Когато всяко утро ти се будиш
аз съм шумът на полетите луди
на тихи птици в кръгове над теб
Аз съм звездите с блясък блед.
Не стой на гроба ми и не плачи.
Не са склопени моите очи.

3 мнения по „Не стой на гроба ми и не плачи

  1. Росен

    Чудесна елегия и прекрасен превод! Прочетох поемата за първи път преди няколко години, въпреки че изучавах английска и американска литература през 80-те. Не знам как съм я пропуснал… Благодаря и успех в това достойно начинание- да обогатявате хората!

  2. Rafal

    Така харесва ли ти
    Не стой на гроба ми и не плачи.
    Не са склопени моите очи.
    Аз съм хилядите ветрове, които пеят.
    Аз съм диамантите в снега които греят
    Аз съм слънцето над зрелите жита,
    Аз съм кроткия дъжд през есента.
    Когато се събудиш в тиха утрин
    аз съм шумът на полетите луди
    на тихи птици в кръгове над теб
    Аз съм малката звезда която свети в ноща.
    Не стой на гроба ми и не плачи.
    Не са склопени моите очи.

  3. Р. Цв.

    здравейте, може ли по някакъв начин да се свържем по имейл или нещо подобно – интересува ме Вашият превод на стихотворението във връзка с друг превод, но е дълго и широко за писане в коментари тук :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *