Не съвсем неочаквана – с оглед досегашната кадрова политика на правителството на Орешарски, но все пак наистина разочароваща новина. Досегашният директор на Държавна агенция „Архиви“, доц. д-р Мартин Иванов, е бил уволнен и е научил за уволнението си от медиите.
Не искам да коментирам визитката на назначения на негово място Иван Комитски, защото не знам нищо за него, макар че определени аспекти в нея будят притеснения. #ДАНСwithme, буквално. Затова няма да се спирам на него, а ще разкажа само с няколко думи за личните си впечатления от доцент Иванов.
Мартин не само е експерт-историк с усет към миналото, но е и човек с усет към настоящето, към времето, в което живеем и дигиталните потребности на обществото и на самите Архиви. Изключително позитивен човек, а като администратор – инициативен и открит за смели идеи и иновации. В интервю пред Капитал „Лайт“ казва, че мотото, близко до философията му за живота е:
Кой, ако не ние, кога, ако не сега.
И безусловно мога да потвърдя, че е доказал тези думи и на дела. Не мога да си представя да е бил политическо назначение на правителството на ГЕРБ, но ако е бил, значи е едно от малкото им наистина успешни и качествени назначения. Погледът му достигна отвъд битовизмите като борбата с плъховете и плесента из хранилищата, а с действията си генерира обществен интерес и чувствителност за нуждите на институцията Държавен архив. Мартин отвори вратите на Архива за сътрудничества с доброволци, за работа с малки деца, за популяризиране на архивното дело в социалната мрежа, за краудсорсинг.
В негово лице ДА „Архиви“ стана първата държавна институция в България, протегнала ръка към уикипедианската общност и предложила безвъзмезден, безплатен и неограничен достъп до ресурсите си за нуждите на Свободната енциклопедия. Досега опитите ни ние да инициираме подобни сътрудничества с институции като БТА и БНТ винаги са удряли на камък: държавните учреждения признават само сложните юридически, но не и простите физически лица, а нашето доброволчество за тях е нещо непонятно и затова – плашещо.
Когато се запознахме, Мартин разказа как се е вдъхновил за идеята за сътрудничество на българските уикипедианци: от лекция на директора на американските архиви, Дейвид Фереро. Въпреки различията в законодателствата на САЩ и България и всички бюрократични спънки в собствената му институция, през март 2012 г. Мартин се пребори и успя да въведе успешния американски опит и в България. Впрочем, малко архиви по света са го правили – към онзи момент бяхме едва петата поред страна с подобно сътрудничество между уикипедианска общност и национални архиви. Оттогава досега девет редактори на Уикипедия подписахме споразумения за сътрудничество и сме дигитализирали архивни материали в Централния архив в София и в териториалната дирекция в Пловдив.
Снимка от пресконференцията за обявяване на сътрудничеството между Държавна агенция „Архиви“ и български уикипедианци. | Източник: Wikimedia Commons
За малко повече от година сме качили над 500 документа, илюстрирали сме почти 200 статии в Уикипедия на български и почти 150 на други езици. Междувременно сме научили много за организацията на работата на Архивите и си предаваме този опит помежду си. Опознали сме и затова още повече сме започнали да ценим работата и на служителите в тази институция.
Не го мисля Мартин – той е кадърен човек и ще блести на всяко свое бъдещо поприще. Ядосвам се, че Архивите са загубили най-свестния си директор и че това вероятно ще резултира отрицателно и върху сътрудничеството с Уикипедия, и върху всички други чудесни обществени инициативи, за които именно Мартин първи е проправил пътя.
Като първа стъпка, вече е инициирана петиция в негова защита, озаглавена „Мартин Иванов – шеф на ДА „Архиви“. Моля, нека я подпишем колкото се може повече хора.
Кой, ако не ние, кога, ако не сега.