Кейптаун: Дни 8 и 15. Разходки по битаците

Обединявам разказите за двете недели, 11-ти и 18-ти август, защото и двата дни се случи почти едно и също нещо: нашите домакини Чес и Керъл ни водиха по местните неделни битаци – хем и те да си напазаруват някакви неща по-евтино, хем и ние да позяпаме шарен свят. С една дума ако трябва да обобщя: битаците на Кейптаун са досущ като нашите и добре, че тук-там се мярка южноафриканското знаме и се веят торби „I ❤ CAPETOWN“, че да мога да доказвам, че снимките, които следват, са правени тук. :-)

_P1360140

Помежду двете недели мина една от най-досадните седмици в живота ми: стояхме затворени през голяма част от времето, докато вън по цял ден валеше студен проливен (и противен) дъжд. Освен че се намръзнахме и не можехме да се перем, защото нищо не съхнеше, почти нищо няма друго достойно за отбелязване.

Та единият битпазар, на който бяхме и миналата седмица, и днес, се провежда всяка слънчева неделя край предградието Мюзенберг, разположено на около 30 км от Кейптаун на брега на Фолс Бей – заливът между нос Добра надежда и нос Прингъл.

_P1360301

_P1360302

От там имах за вземане и печатче в книжката с печати от Кейптаун и региона. Понеже в момента тук е зима и не е силен сезон, туристическият информационен център в Мюзенберг беше затворен, но склоних да ми сложат печатче в аптеката отсреща. Вярно, пише „аптека“, ама пише и „Мюзенберг“, т.е. доказателството, че съм била тук, е налице.

На битака на Мюзенберг има от всичко и по много; естествено и тук е наводнено от китайското производство, но има и изключения. Гащи и чорапи, умивалници и кранове за чешми, сурово и пушено месо, чинии и чаши ширпотреба, чантички и калъфи за телефони, летни рокли и зимни шалове, витамини и козметика, мякащи и джафкащи играчки на батерии, щори и завеси, гумени джапанки и шнорхели, сладка и лютеници домашно производство, стари книги и списания, ръждясали инструменти и дискове за циркуляри, симпатични украшения и отвратителни финтифлюшки.

_P1360282

_P1360132

_P1360134

_P1360160

_P1360159

_P1360158

_P1360141

_P1360304

На едно място могат да се видят любители-геометри и нереализирани корифеи на телевизионната реклама, вещо демонстриращи уменията си да съсипват плодове и зеленчуци, превръщайки ги в звездовидни додекаедри и прочее многостени.

_P1360309

Някои неща, като стайните декорации и бижутата са си типично местни (и много чаровни).

_P1360142

_P1360149

_P1360151

_P1360306

Както и малките резбовани фигурки за късмет.

_P1360307

След като направих горната снимка, продавачката – два метра снажна африканка, ме попита така ли смятам да я карам – само да снимам, без да купувам и да спонсорирам тукашните занаяти. Понеже вече така и така бях хвърлила око на един гердан от хартиени мъниста, а и респектирана от външния ѝ вид, реших да не споря и след кратък и взаимноудовлетворителен пазарлък стигнахме до цена 60 ранда за два гердана.

Между другото, тук е мястото да дам един съвет към следващите пътешественици: сложете си в багажа малко и спирт и памук, няма да ви натежат. Когато се прибрахме вкъщи, преди да сложа герданите на врата си, реших малко да ги дезинфекцирам. Колкото и да е малко, обаче, има значение.

_P1360339

Някои неща изглеждат познати, но всъщност не съвсем. Например този буркан с нещо, което бих се заклела, че е мазна едросмляна лютеница. Оказа се сладко от много неща: портокали, кайсии, смокини (от онези, които чух правилно и запомних).

_P1360131

А това приличаше на пестил; и почти пестил се и оказа: „конфет“ от сварени в много захар динени кори. Това трябва да се опита някой път и вкъщи в България.

_P1360169

Тук продават и едни неща, подвеждащо наречени „кисели смокини“ (sour figs). Първо, че плодът нямат нищо общо със смокините, освен може би мъничките кръгли семчици в средата, които досущ като смокинените семчици пукат между зъбите. Вкусът им обаче е толкова далеч от този на смокините колкото изобщо може да бъде: остър и толкова кисело-солен, че наистина не мога да преценя повече кисел или повече солен. Направо не вярвам, че нещо расло на клон може да бъде толкова, ама толкова солено. Продават го в сушен вид и като „конфитюр“.

_P1360144

_P1360146

Десет минути по-късно не знам защо продължавам да упорствам и гриза това нещо; очевидно по-добро от това няма да стане.

_P1360147

Впоследствие виждаме как изглежда и самото растение.

_P1360197

_P1360191

_P1360193

_P1360195

Определено, не само плодът, но и самото растение няма нищо общо със смокините.

Сред уникалните артикули, каквито може би няма да видите на български битак, са козите копита; дават ги на кучетата да си играят с тях и да си острят зъбите.

_P1360284

Непознати по нашите ширини са и резбованите и боядисани щраусови яйца.

_P1360305

Има и неща, които няма как да бъдат намерени дори и на такъв разнороден битак като този в Мюзенберг. Например, дори и на сергийката с музика няма да намерите южноафрикански хеви метъл.

_P1360285

Някои неща в продажба тук са просто невъобразими, неизразими боклуци. Като този Манекен Пис, който служи за дозатор за алкохол (предполагам, че така се превежда „liquor dispenser“).

_P1360163

Натъкнахме се на случка, каквато май не се наблюдава много често, поне според нашия домакин Честлин: полицейска хайка, от която пострадаха продавачите на една сергия с дрехи. На спортните екипи имало фалшиви надписи и лога на Adidas, Nike, Puma. От полицията в един момент ме предупредиха да не снимам.

_P1360295

Не знам защо цялата строгост на закона обаче не се прилага и спрямо крадците на велосипедни волани.

_P1360315

Вторият битпазар, на който ни заведоха само на 18-ти, се намира в предградието Милнъртън, близо до крайбрежието на залива Тейбъл бей, на север от града. Къде да паркираме ни упъти един служител от „топ сигурността“.

_P1360330

_P1360319

Този битак е малко по-различен, по-тясно специализиран в използвани вещи и антикварни рядкости. Или просто откровени, неизползваеми боклуци, обрани я от собствените, я от чужди мазета и тавани.

_P1360322

_P1360326

_P1360323

Тази дрънчалка (не знам как се наричат на български „wind chimes“) ми хареса, интересна хрумка с вилиците и лъжиците.

_P1360321

Мони се засича с двама българи на едно място. Единият е моряк, плава под английски флаг, в Кейптаун ще бъде още една седмица. Другият е тук емигрант от години, произвежда българско сирене и млечни продукти под марката „Васко Чийз“, осведомява ни, че „Нова телевизия“ е снимала филм за него, възможно ли е да не сме го чували. Явно е възможно.

За моя голяма изненада засичам тук да е разпънал сергийка и един герой от епизод 7 „Из махалата“ – собственикът на папагалката Стейси от Гуудууд. Тук той продаваше само няколко фотографии в рамка – на първия випуск индийски възпитаници на не-знам-какво-си и от този сорт. Съвсем чистосърдечно си мисля, че този човек просто си губи времето тук, като очаква клиентела, поне да беше довел папагалите си за атракция.

За финал, малко снимки от Мюзенберг от първото ни ходене там. Чес и Керъл ни заведоха тогава и до плажната ивица. Тази редица от шарени къщички се оказва някаква голяма местна забележителност, на всички изгледи и пощенски картички от Мюзенбург я има.

_P1360178

_P1360180

За мен забележителност се оказва и това, че тук в диво състояние расте калия, която – доколкото ми е известно, е скъпичко сватбено цвете при нас. Расте край пътя, в сметището.

_P1360216

_P1360208

_P1360219

И така с шарения Мюзенбург. Сигурно следващата неделя Чес и Керъл пак ще ни довлекат тук. Тогава обаче мисля да помоля да ме оставят в центъра и да разгледам старинните къщи от 18-ти век. Мисля, че засега се нагледах на битаци. :-)

Едно мнение по „Кейптаун: Дни 8 и 15. Разходки по битаците

  1. dididel

    Най-тъжната блогинка за мен…Няма африкански хеви метъл дискове… Мъкааааа
    Иначе,можеше да направиш две-три встъпителни изречения и нататък само снимки без коментар. Битак та дрънка – Бафана-Бафана ;)

Вашият отговор на dididel Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *