След като започнах южноафриканските дневници от Ден 3 с с мрънкане на тема дъжд, интернет и битови проблеми, по обяд времето се проясни достатъчно за разходка в центъра и по-специално до замъка „Добра надежда“, датиращ от 1679 година. Построен за нуждите на европейските заселници от Нидерландската източноиндийска компания, замъкът е един от символите на града и изображението му присъства на бившето морско знаме на ЮАР до 1994 година.

Снимка от въздуха ще даде най-добра идея за формата на крепостта: правилен петоъгълник, всеки връх на който е оформен като още един по-малък, но вече неправилен, петоъгълник с един силно издаден навън остър ъгъл.

Крепостта е разделена на външен и вътрешен двор от тясна и дълга постройка – някога с жилищни, а днес – с музейни функции.

Външният двор е по-представителен: с колонада покрай външната стена, камбанария над входа, орнаментирано стълбище към вътрешната постройка и дървета.

Над входа на крепостта са изваяни статуите на бог Нептун и бог Хермес: нищо, че са езически богове, те също са били впрегнати в християнското дело на Нидерландската източноиндийска компания.

Във вътрешния двор ни упътват към помещенията за изтезания. Не държа особено да влизам, но все пак… за радост и двете килии са празни, с изключение на една кука, висяща многозначително от тавана.

Оттук се качваме и на върха на крепостта, където виждаме дебелината на стената: около метър и петдесет. Радост за окото са зелените тревни площи, с които стената е покрита и които придават съвсем миролюбив вид дори на разположените тук-там оръдия.

И в облачен ден като днешния, от тази височина изгледът към градския площад и околните сгради е направо великолепен.

Освен нас, на тревните площи върху крепостта се радват и птиците: гълъби, чайки и една красива египетска гъска, която изключително любезно се остави да бъде наснимана и нахранена с парчета круша.

От другата страна на вътрешния двор между стените на закътана П-образна постройка се намира Делфиновият басейн. Някога тук вероятно наистина е имало делфини, но докато ние бяхме там фауната се изчерпваше с една симпатична чайка.

Минахме и през музея, но с изключение на два експоната, свързани със замъка и времето, когато той е строен, всичко друго беше изложба на съвременна (1930-2011) керамика, на моменти откровено кичозна.

Единият по-забележителен експонат е каменен фар, маркиращ границите на холандската колония, донесен тук от залива Плетенберг на западния бряг на страната.

Вторият представлява реплика на един от двата глинени лъва, които около 1700 г. са били разположени на входа на крепостта. Оригиналите са били унищожени в края на 20-ти век. Стилът на скулптурата предполага, че е изработена от роби на Компанията, доведени от югоизточна Азия.

В магазинчето за сувенири в замъка откривам карта за печати от забележителности в Кейптаун и региона. Около 30 печата, които ще се опитам в следващите два месеца да събера.

Денят завърши добре, особено за един рачо-осмокрачо, който беше тръгнал да пресича улицата пред кампуса на университета.

Без жертви и от двете страни, рачото беше успешно евакуиран в тревната площ. :-)