Ден втори, 5 август, понеделник. Времето все още е слънчево и топло, макар че сутринта се бяха сгъстили облаците около Столовата планина и от утре нататък ще завали. Решаваме и днес да си направим пешеходна разходка – този път набелязваме забележителностите в центъра на града.

Кейптаун е разположен на полуостров Кейп (Cape Peninsula) в югозападната част на ЮАР. Градът се простира под Столовата планина (Table Mountain, 1085 m) и прилежащия ѝ хълм Сигнал Хил (Signal Hill), увенчан със скалата на име Лъвската глава (Lion’s Head). Силуетът на Столовата планина с нейното плоско плато е най-разпознаваемият символ на града, а вероятно и на цялата държава. Многократно този силует се появява по сувенири, дрехи, реклами. Планината ни служи за ориентир през цялото време, докато се лутаме между по-ниските старинни орнаментирани къщи и високите съвременни сгради от стъкло и бетон.
До центъра слизаме с автобус от кампуса на университета, където сутринта сме оставени от татко Честлин. Намираме се в източната част на полуострова, по-скоро изотзад и откъм късата страна на планината. Инструктирани сме в никакъв случай да не се изкушаваме да се качим на маршрутка, а да чакаме автобус на компанията „Златна стрела“ (Golden Arrow), какъвто единствено спира на спирката пред кампуса. И ако вървим по улиците да се движим винаги заедно в група, да не отговаряме на просяци и да се оглеждаме на всички страни за джебчии. Както гласеше едно предупреждение и в материал на БиБиСи за ЮАР, ако някой джебчия тук забележи, че парите и ценностите ви са в повече, с удоволствие ще ви освободи от грижата за част от тях.
Златните стрели обаче не летят толкова начесто, колкото сме свикнали в България и Европа. Спирката ни изглежда малка и за около десет минути никой друг пътник не се присъединява към нас да чака за рейс. Няма разписание, а както разбираме и от запитванията към случайни минувачи, никой няма идея колко начесто минават автобусите и изобщо докъде ще стигнем, ако вземем нещо оттук. Всъщност отговарят ни само чернокожите, единственият бял, който мина оттук пеш, дори не благоволи да спре да изслуша въпроса ни. Съветват ни да повървим и след две спирки ще стигнем до центъра на община Рондебош (Rondebosch), където спирката е по-голяма и има разписание. Стигаме я след петнайсетина минути разходка.
Оказва се, че в делничен ден автобусите вървят на през 35 минути и трябва да изчакаме около 20 до следващия. Още 30 минути отнема превозът до центъра на града; не е малко. Мятаме се; цената е 20 ранда за трима ни – по 6.60 на човек, което е точно един лев.
Междувременно преди автобуса са минали поне 7-8 маршрутки. Освен шофьора, във всяка маршрутка винаги пътува и по един викач, който събира клиентела. Разрешени са всички възможни начини за привличане на вниманието: ръкомахане, кряскане, свиркане, бипкане, тромби, мигане с фарове. Повечето викачи разбират от поклащане на глава, или демонстративно обръщане в другата посока, но някои са по-нахални и трябва изрично да им откажеш. „Ей, сестро, сестро, сестро!“ Маршрутките минават начесто, но нямат фиксиран график и изглежда, че като разтоварят пътници някъде, не тръгват преди да се напълнят отново. Не виждам бели в маршрутките, в автобуса има, макар и само 3-4 души.
Центърът. Спираме на автогарата до големия градски площад. Гледката към Столовата планина е приказна и аз за пореден път съжалявам, че не взех от къщи апарата, който прави панорамни снимки.

Отляво е замък „Добра надежда“ (Castle of Good Hope), срещу нас – Централната библиотека, вляво – сградата на общината.


Малките улички наоколо крият интересни неща: шарени пазарчета за сувенири, дрехи, бижута и плодове; интересни миризми на готвено; неподражаеми етно прически; фасади на старинни сгради в колониален стил.



Минаваме покрай катедралата „Сейнт Джордж“ – най-старата катедрала в южната част на африканския континент и главна църква на англиканската епархия в града. Наред с архитектурната си красота, тя е известна и като крепост на архиепископ Дезмънд Туту в борбата му срещу правителствата на апартейда.
Целим пешеходната зона около Градините на Компанията (Company’s Gardens), където са разположени сградата на парламента, няколко музея и националната галерия. „Компанията“ е Нидерландската източноиндийска компания. Градината е създадена през 1652 година от европейските заселници с цел да се отглеждат пресни зеленчуци за презареждане на корабите на Компанията, пътуващи на изток. Днес градината е смалена по размери до парк, в който птичките и катеричките благоденстват, изхранвани от тълпите туристи.

От едната страна на градината се намира Националната галерия (на снимката – бялата сграда в дъното). Ще е обект на самостоятелно посещение в някой по-дъждовен ден.

От другата страна е Южноафриканският музей с планетарирум. Основан през 1825 година, той е най-старият музей в разположената на юг от Сахара част от континента. Музеят е едновременно археологически, исторически, етнографски и природонаучен. Срещу скромните за целта 30 ранда (4.50 лева) прекарах два чудесни часа в обикаляне между праисторически камъни със скални рисунки, десетвековна керамика, красиви минерали и възстановки в реален размер на скелети на динозаври и съвременни водни обитатели, например кит.

Лайденбургските глави са най-ранните образци на южноафриканското скулптурно изкуство

Рисунки на човешки фигури върху камък, открити на полуостров Робберг. С радиовъглеродна датировка възрастта им е оценена на 1925 години.

Планетариумът, помещаващ се в сградата на музея, отваря врати през 1987 година и е един от двата планетариума в страната; другият е в Йоханесбург.
След музея следват още малко разходки из уличките в центъра преди да започне да се смрачава около шест часа. Прибирам се с чувство за изпълнен дълг: от снимките в музея поне няколко стават и за илюстриране на статии в Уикипедия. :-)