Както направих вече уточнение, за някои неща няма какво изобщо да се приказва, ако не се показват и снимки. Нашият ден първи в Кейптаун е точно такова нещо.

Неделя, 4 август. Отспали сме си добре след дългия около 15 часа полет от София до Кейптаун с прекачване в Истанбул и спирка в Йоханесбург. Времето е нетипично разкошно, но все пак точно такова сме си и поръчали. След кратък размисъл решаваме, че в началото на нашия двумесечен научен (и туристически) престой трябва да започнем с опознавателни маршрути, които да ни разкрият мащаба на цялото начинание.

Най-подходящ за целта се оказва The Blue Bus Tour.

И двата туристически тура са на принципа „Hop On Hop Off“ – плащаш си билет, важащ за целия ден (150 ранда, около 22 лева), получаваш карта и разписание на автобусите по линията и ако искаш да разгледаш някоя от обхожданите забележителности, слизаш и после се качваш на друг автобус, с който продължаваш разходката. Червеният тур е из центъра на града и крайбрежието, синият обикаля целия полуостров, минавайки от всички страни на Столовата планина и не по-малко впечатляващите по-ниски околни хълмове.

Една от забележителностите по пътя е ботаническата градина Кирстенбош – една от най-големите ботанически градини в света, забележителна с това, че е специализирана в съхраняването почти единствено на туземни и ендемични видове, както и с това, че се явява един от факторите за определяне на микроклимата на полуострова. Ще бъде обект на самостоятелна разходка в някой следващ слънчев ден.

От това, което успях да прочета на белия плакат на заден план, по повод 100-годишнината на ботаническата градина е обявен конкурс за най-добри посетителски снимки на представените видове. Готина идея, която ще мушна на колегите от Столичния зоопарк, особено пък и ако по регламент снимките са под свободен лиценз, ерго подходящи за качване в Уикипедия.

Следващата също интересна спирка по маршрута е „Светът на птиците и Маймунската джунгла“. А след спирката Имизамо Йето (Imizamo Yetho) – нещо като местно гето, в което съветът е да ходят само хора със силни сърца и други мускули, идва ред на красивия, снежнобял плаж на заливчето Хаут Бей (Hout Bay). В първия момент дори не можах да си представя, че това са пясъци, мислех, че са планини от сол.

Освен природната красота на залива, финия бял пясък и окръжаващите хълмове, основна забележителност тук е пристанището и заведението „Mariner’s Wharf“ („Моряшкия пристан“). Пристанището е най-голямото риболовно пристанище на полуострова и продукцията му – основно скален рак и снук (snoek, вид бодлоперки с научно наименование Thyrsites atun) се предлага в заведението в паниран вид с картофки.

Друга забележителност тук е местният дресьор на тюлени, като коронният му номер е да държи сурова риба в уста над водата, карайки тюлените да скачат, за да си я грабнат от устата му.

Гларусите наоколо нямат нужда от дресьор, за да правят същото.

След един час за разтъпкване, хапване и изпишкване (тоалетната е достъпна само за клиенти на ресторанта срещу представяне на касова бележка) продължаваме тура в посока право на север по панорамния път, опасващ крайбрежието на Атлантическия океан. По-специалните забележителности са заливите Сенди Бей (Sandy Bay), Ландудно (LLandudno), Удекрел (Oedekraal), Кемпс Бей (Camps Bay) и плажът Клинтън Бийч (Clinton Beach).

Струват си не само гледките под нас, но и тези над главите ни: това е Сигнал Хил (Signal Hill) един от ръкавите на Столовата планина, погледнат изотдолу.

Турът отново навлиза в градска част и ние използваме момента, за да слезем от автобуса и да се поразходим. Тук е Променадата: няколкокилометровата крайбрежна алея за разходки на кучета и хора, в която щедро се разбиват вълните на Атлантика.

Оттук красива гледка има към Лъвската глава (The Lion’s Head), с която се увенчава Сигнал Хил.

 

На едно място тук някъде човек може да слезе до самата вода и да си събере красиви, непознати по нашите ширини мидички. А малко по-нататък Променадата завършва в Уотърфронт (Waterfront), където беше и началото на пътешествието. Нямаше как до края да не направя поне една снимчица на розово цветенце…

… и на пейзажче в сепия …

Край на ден 1.