И така, вече е 100% сигурно. Имам билет, от онзи ден имам и виза, от август до октомври ще бъда на научен обмен в Кейптаун, ЮАР. Вълнуващо! След като приключих с най-важните служебни дела тази седмица, последните десетина дни до заминаването си ще отдам на събиране на багаж и, естествено, като най-важната част от багажа – и колекция от книги за четене и препрочитане по време на престоя си.
Много ми се прищя тия дни да си препрочета детската любов – Ремарк. Имам доста от нещата му, превеждани на български, но няма как да помъкна дори и само двата му романа, които обичам най-много. Заради ограничението в теглото на багажа, повечето или всички книги, които взема, ще трябва да са електронни. Така че планирам да си изтегля десетина книги от „Моята библиотека“.
Или поне така планирах да направя.
До тази сутрин, когато прочетох, че над Моята библиотека (и, да, вече без кавичките!) отново тегне заплахата да бъда закрита. Този път – със съдействието на ФБР. Председателят на Асоциация „Българска книга“ разпратил на членовете на Асоциацията писмо, с което ги уведомява, че потърсил ФБР за „нашата битка с пиратските сайтове за книги и конкретно с chitanka.info“ и изисква от тях да посочат „информация за нарушени права за книги, които ние притежаваме, а са налични в сайта“. В тази „битка“ книгите на американски автори са квалифицирани като „особено ценни […], което ще бъде мотива за ФБР да работи по случая.“
Цинизъм.
Цинизъм е да се определят дадени книги като особено ценни, не поради литературните им качества, не поради способността им да те докоснат и да дадат нов смисъл на съществуването ти, а само защото могат да послужат като примамка за високоплатените корпоративни ченгета отвъд океана. Цинизъм е некомерсиалната, доброволческа общност на Моята библиотека, която на практика изпълнява най-важните от дефинираните от АБК цели, да бъде атакувана, вместо да се търсят начини мисията ѝ да бъде поощрявана и подпомагана.
Защо Моята библиотека е такъв трън в очите на някои книгоиздатели? Може би именно защото е доброволческа и некомерсиална инициатива. Сигурна съм, че ако Моята библиотека беше комерсиална платформа и печелеше по какъвто и да е начин от дейността си, щеше да е по-лесно на АБК да намери общ език със създателите ѝ. Щеше да сведе цялата шумотевица до няколко бакалски сметки – кой на кого за какво колко дължи, и колко често да се „отчита“. Даже нямаше и да разберем.
Само дето Моята библиотека не е създадена с цел да печели и не се вълнува от бакалски сметки, а е общност от хора с ценности и мисия. Мисията да помагат на повече хора да останат приобщени към култура, която по различни причини се оказва (или съзнателно бива правена) все по-недостъпна. И мисията тепърва да приобщават към тази култура други хора, които ако не я получат във вид, в който биха я потребявали, изобщо дори не биха посегнали към нея.
Моята библиотека, както всяка библиотека, е изградена върху принципа на споделянето. Споделянето – между родители и деца, между съседи и приятели, между познати и непознати. Споделянето като ценност, върху която се гради цялата човешка цивилизация и прогрес. Споделянето на материални блага, на знания, умения и идеи, на научни и културни постижения. Споделянето, без което всеки сам за себе си, в собствената си пещера, все още щеше да открива колелото и огъня.
Никога досега споделянето на култура не е било толкова лесно, на практически нулевата цена, на която може да се размножи и разпространи ново копие от продукт. Или на много ниската, ненулева, цена, на която този продукт може да бъде продаван – на чиста печалба – от автора, ако всички неизбрани от него, но паразитиращи върху гърба му, организации и асоциации просто да бъдат елиминирани от веригата между него и неговия читател, слушател, зрител.
И затова и никога досега толкова остро и болезнено не е стоял въпросът: ако е толкова лесен и евтин достъпът до грамотност, образование и култура, съществува ли морално оправдание толкова много хора да бъдат оставяни неграмотни, необразовани и некултурни? Защото това е, което реално се случва с много голяма част от по-младите хора в България. И от АБК също го признават.
* * *
Прочее, по-горе като казах „някои книгоиздатели“, наистина съм щастлива, че проверката показа, че любимите ми издателства – „Жанет-45“, „Изток-Запад“, „Еднорог“, „Стигмати“, не членуват в АБК. Затова и няма да пострадат от бойкота, който и аз, а – доколкото чета и от други блогове и коментари – и други хора ще наложат на членовете на АБК, ако нещо се случи с Нашата библиотека.
А за доказателство, че като си сваля нещата на Ремарк, няма да наруша интересите на никое издателство, по причина, че за тези книги вече съм им ги платила, прилагам и снимка.
Също така си мисля, че, ако се направи по-прецизна сметка, може да се окаже, че издателствата в АБК са дори на печалба благодарение на популяризирането на книгите им чрез Моята библиотека. И аз, и много от познатите ми може и да си сваляме чат-пат електронни книги оттам, но и купуваме много от сваленото, което ни е харесало – заради колекционерска страст, заради престижа на богатата библиотека, за подаръци на хората, които ценим, или заради простичката радост да подържим нова книга в ръце и да я помиришем. Така – след дълго издирване по книжарници и антиквариати – навремето си купих книгата „Прекрасният нов свят“ на Хъксли, след като вече я бях прочела от Моята библиотека.
Хъксли обаче е британец. И книгите му според АБК и ФБР не са „особено ценни“. Виж, Рей Бредбъри е американец. И книгата му „451 градуса по Фаренхайт“ действително е особено ценна и според мен.
Когато напишеш подобно нещо ясон се вижда как „блогинката“ става душевна благинка,колкото и изчанчено да звучи.
Аз ще бойкотирам също. Нещо повече. Имам предложение за един бойкот, който е в интерес на всички.
За никого не е тайна, че огромна част от особено ценните и особено безценните американски и неамерикански книги, които се публикуват в България, са в особено безобразен вид – прибързани, некомпетентни или направо безобразни преводи, липса на редакция, липса на корекция и пр. Моето предложение е, ако така инициативните АБК са готови да търсят ФБР, за да вредят (защото не виждам каква полза и кому ще донесат така), ние, читателите, да подберем четива от всички издатели в АБК и да си направим труда да напишем до хората, които държат правата на съответните автори в какъв свински вид са издадени те в България. Ето как: вземаме книга, вадим две страници бисери, пишем на хората с правата, като успоредно публикуваме онлайн анализа на съответното издание. Сигурна съм, че това ще е в полза на всички: може от спестените от „пиратството“ пари алчните д-та да се научат да плащат за добри преводачи, професионални редактори и коректори, читава хартия и корици и прочее, а от разгласените им кусури хората да си направят изводи какво да четат и какво – не. Така де, щом АБК са такива общителни и така ги тегли към Щатите, ще си намерят хубави теми за разговор с когото трябва.
А и още нещо. Всяка книга от издател от АБК, която има повече от 20 коректорски или 10 редакторски грешки, да се връща в книжарницата и да се искат парите обратно. Никой няма право да ни продава недовършени ръкописи като професионално подготвени книги. Като ще сме принципни, да сме принципни докрай, нали така?
Подкрепям идеята на Нева. Горещо.
И за да има диалектика ;) – ще се постараем да правим повече инициативи за отличаване на качествените издания. Като запалени читатели, поне това можем.
Подкрепям и Нева, и Кал.
Нева, знаеш, че аз имах някои идеи в тази посока – за редактиране/коригиране на книги на crowdsourcing принцип, в това, което предлагаш, има много от тази идея. :) Дето я мислех, че не ѝ е дошло времето… баш ще се окаже, че ѝ е дошло.
Също така ми се струва, че трябва и издателствата, които членуват в АБК, да бъдат насърчени да преосмислят ползите и смисъла от членството си и да напуснат, преди да са понесли негативи от читателите си. Ето, „Колибри“ и „Унискорп“ също много ги харесвам като издателства, но в момента не ми оставят избора да ги купувам.
По тоя повод отворих да прочета правилата за членство в АБК и се изсмях на глас:
[…] член 9. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ
1/ Всеки член на сдружението има право:
[…] 4. да иска обяснение от дружествените органи за неизпълнение на приети решения, както и да иска сведения по въпроси, които засягат интересите му;
5. да иска отмяна на незаконните, противоуставни и неправилни решения и действия на органите на сдружението; […]
Какви права, какви свободи само. И колко самопризнания се крият особено в точка 5.
Кал, мисля, че ще е супер, ако се въведе възможност да се коментира към всяко заглавие откритите грешки, несъответствия в превода и прочее. Рейтингова система за качество (на превода и на корекцията) по подобие на сегашната от 1 до 6 за цялостна оценка на книгата, също е възможна, но според мен а) по-лесна за манипулиране, б) по-малко полезна от система, изискваща ръчно въвеждане на съдържателен отзив или списък забелязани грешки. :)
Вася – идеята ми звучи чудесно, би ли я метнала и във форума на Моята библиотека?
Технически би трябвало да е лесна за осъществяване.
По принцип нежеланието на някои издатели изданията им да се разпространяват свободно в интернет не е напълно лишено от логическа аргументация. За да достигне до нас една книга в крайния си вид издателите влагат труд и/или пари в авторски права, превод, редакция, корекция, страниране, понякога илюстрации, корица, хартия и печат, гориво, разпространение и прочие дейности, които обезпечават процеса (нека презюмираме, за целите на дискусията, че изданията се правят качествено). Очевидно е, че ако издателите не реализират приходи от своята дейност, те ще фалират, което е лошо не само за тях, а и за читателската публика, понеже до нея ще достигат много по-малко произведения. Това е валидно за производството и предлагането на всеки един продукт, или услуга, пък бил той и произведение на изкуството. Идеята за елиминирането на посредническата роля на издателите в отношенията автор-читател ми се вижда по-скоро една утопия – надали наследниците на Алдос Хъксли например биха организирали издаване на произведенията му на местните езици и разпространяването им в интернет сайтове в България и други държави. Без издатели произведенията на Хъксли по-вероятно не биха стигнали до нас на български език (затова в обществото съществува разделение на труда, но да не задълбаваме на тази тема). Това е малко като да взимаш домати от оранжериите в някакво село и да ги раздаваш на хората на площада и когато доматопроизводителите възразят, да им отговориш, че споделяш доматите с некомерсиална цел и абсолютно безкористно, и отгоре на това са абсолютно безвкусни. Аналогията не е съвсем неоснователна – и в книгите, и в доматите се влагат ресурси, едното е храна за душата, другото – за тялото.
Горното е принципно положение, с което по никакъв начин не изразявам съпричастност към позицията на АБК в конкретния случай. Това, че с Читанка.инфо човек има лесен достъп до произведения на изкуството е повече от чудесно и съм съгласен, че издателите, ако подходят интелигентно, само могат да спечелят от това. Също така читателите нямат много голям избор от други източници на електронни книги, а съм сигурен, че някои хора биха били склонни да плащат приемлива цена, ако има как да си купят. Безплатният достъп до всичко не е някаква най-висша цел сама по себе си. Аз си купувам електронни книги от Амазон, но няма откъде да си купувам на български. Хеликон продават някакви електронни книги, които не са съвместими с kindle (каквито са повечето устройства за четене,е които навлизат). Не ми върши работа, съжалявам, ще свалям книги от Читанка, макар че иначе бих бил склонен да си платя. Твърдението, че се нанася вреда на издателите също е малко преувеличено – нивото на навлизане на електронни книги е много далеч от това, което би породило реална заплаха за приходите на издателите. Освен това в сайта има стари издания, чиито тиражи отдавна са изчерпани. В този случай на издателите не се нанася абсолютно никаква вреда, дори напротив, това допринася за популяризирането им.
Ужасно е да нямам достъп до книгата си,която едва съм презполовила!!!