Храна за душата

От 2007 година, когато се запознахме покрай доброволчеството си в Уикипедия, почти всеки път, когато Нева Ми се завърти в България, се опитваме да се видим наживо и да си побърборим. Срещите с Нева са зареждащи както сами по себе си, така и с прекрасните хора около нея, с които си струва човек да се запознае. Нева е генератор както на блестящи и прецизни преводи (плюс серията „Кратки разкази завинаги“), така и на нестандартни идеи от всякакъв порядък. Една от тези ѝ нестандартни идеи беше за мястото на срещата ни днес…

И по-специално: Склад № 57 на Тържище „Слатина-Булгарплод“. Това е като влезеш в двора на борсата и поемеш по наляво, някъде по средата на халето. Точният адрес е бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 13. Може да се стигне до там с автобус № 9.

Склад № 57 е специално място. От това, което видях днес, е единствената ярко осветена, боядисана в бяло килийка от цялата поредица складови килийки на халето. И със сигурност – единствената изпъстрена с графити на плодове и зеленчуци и хора, прегърнали плодове и зеленчуци. На това място хората от Българска хранителна банка канят доброволци да помагат за сортиране на дарените количества бързооборотни храни.

Днес се сортираше лук – на око 3,5 кубика, с които се бяхме заели 8-9 човека. Аз даже дойдох с най-голямо закъснение – чак около 12 часа, докато обявените часове са от 10:30 до 14:30 (понеделник, сряда, петък). Посрещна ме усмихнатата Нели, подписах декларация, свързана с боравенето с храна, и след едноминутен инструктаж се присъединих и аз край палета с лук.

Както би казал Гюнтер Грас, „да люспиш лука“, само дето съвсем буквално. Всъщност в голямата си част дареният лук е годен, макар и да се налага да пообелиш най-външните размекнати люспи, докато достигнеш до напълно здравата сърцевина. На очите ти лекичко подлютява, но изпод гумените ръкавици пръстите ти не поемат нищо от миризмата. Стоиш на крак, но когато започнеш да се попривеждаш над палета, разбираш, че скоро ще видиш и дъното. Удивително е колко бързо и приятно върви работата, когато я споделяш с готини, смислени хора. Разговорът подскача от тема в тема. Лукът подскача от палета в чувалчетата.

Към един часа правим кратка почивчица за кафе и бисквити. С Нева ни разпитват и ние разказваме за Уикипедия – за конфликтните ситуации, за работата на редакторите и патрульорите… Сещам се и разправям историята за хлапето, което се беше хванало на бас, че няма дума „стрелочник“ и искаше да изтрие статията за тази професия в Уикипедия. Доста други не по-малко смешни и идиотски истории пропускам да разкажа. Замислям се междувременно да напиша в Уикипедия статия за Българска хранителна банка. Струва ми се, отговаря на всичките ни критерии за значимост на организации.

Сред важните неща, които (обяснимо) няма да намерят място в статията в Уикипедия, но е изключително важно да се кажат за БХБ, че екипът ѝ активно търси както дарители, така и съпричастни доброволци – за различни дейности, и то далеч не само сортиране на дарени храни. Хора с опит в писането на проекти и намирането на проектно финансиране могат да бъдат от огромна полза с уменията и контактите си. Бизнеси като транспорт, логистика и комуникации с малка част от своя наличен ресурс също могат реално да подпомогнат организацията на работата на Хранителната банка. Хладилни витрини и оборудване за съхранение на бързооборотни стоки също са  необходими и вероятно не непосилни като дарения от големите вносители на подобна техника. От „дреболии“ също има нужда. Като почнем от работно облекло, консумативи, печатни материали, гориво… и стигнем до чисти кашони за пакетиране и превоз на сортираните храни. Възможностите за подпомагане на мисията на БХБ са много, почти всеки би могъл да се припознае в някоя от тях.

Но помагайки на Хранителната банка, можеш да направиш и друго. Можеш да си чукнеш в Склад № 57 среща с приятели или да организираш там следващия тиймбилдинг с колегите от офиса. Да прекараш няколко усмихнати часа, давайки надежда на хора, които нямат твоя късмет в живота. Да срещнеш други хора, които имат мисия и я следват въпреки трудностите. Да намериш своето място в  икономиката на даряването. Аз днес преоткрих моето.


Едно мнение по „Храна за душата

Вашият отговор на dididel Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *